Виктор Левашов - Изчезнал безследно

— Уточнете отговора си. Той е бил ваш мъж или продължавате да го смятате за свой мъж и сега?

— Той беше мой мъж.

— Развели ли сте се?

— Не. През осемдесет и първа година го изпратиха в Афганистан. Веднага след сватбата ни. През осемдесет и четвърта той се върна, след месец пак замина. После ми съобщиха, че е изчезнал безследно. През деветдесет и трета година съдебно го признаха за безсрочно отсъстващ. Костя, аз те чаках девет години.

— Свидетелко, не отговорихте на въпроса ми.

— Отговорих ви. Моят брак беше анулиран. Омъжих се за втори път. Костя, омъжих се за Юра Сомов. Аз нищо не знаех за теб четиринадесет години. Четиринадесет години не знаех нищо за теб, Костя! Мислехме, че си загинал.

— Свидетелко, трябва да отговорите на въпроса на обвинителя — беше принуден да направи забележка съдията Сорокин.

— Извинете — каза тя. — Да, разбира се. Питайте.

— Имате ли деца от брака си с подсъдимия? — продължи прокурорът.

— Имаме. Син Игнат. Той е на четиринадесет години.

— Имате ли деца от втория брак?

— Дъщеря. На пет години.

— Кога разбрахте, че първият ви мъж е жив?

— Преди два месеца, в началото на септември.

— Обяснете на съда при какви обстоятелства го научихте.

— При нас дойде служител от фирмата за недвижими имоти „Проджект“. Той каза, че на мое име е купен тристаен апартамент. Предаде ми документите за апартамента и каза, че ако искаме, може да се нанесем още същия ден.

— Попитахте ли кой ви е купил апартамента?

— Да. Той отговори, че апартаментът е купен по поръчка на Калмиков. Така научих, че е жив. Костя, аз едва тогава научих, че си жив!

— Опитахте ли да се срещнете с него?

— Да. Попитах служителя къде е той, как да го намеря. Той каза, че не знае. Поръчката била направена по Интернет, а парите били преведени по пощата. В поръчката било посочено, че клиентът предоставя избора на жилището на агенцията. Единственото условие било да е в Соколники.

— Попитахте ли колко струва апартаментът?

— Да. Той каза седемдесет хиляди долара заедно с комисионата.

— Поинтересувахте ли се откъде има вашият бивш мъж такива пари?

— Аз попитах. Но служителят каза, че не знае. Дали поръчка на фирмата му, фирмата я изпълнила.

— Пренесохте ли се в новия апартамент?

— Пренесохме се. Посъветвахме се с мъжа ми и се преместихме. Помислихме, че Костя е разбрал как живеем и е решил да ни помогне.

— Обвинението няма повече въпроси — съобщи прокурорът. — Предоставям справката. Апартаментът е бил прехвърлен документално от фирма „Проджект“ на свидетелката на десети май.

— Защитата има ли въпроси? — попита съдията.

— Да, ваша чест — потвърди Кучеренов. — Кажете, свидетелко, какви бяха жилищните ви условия преди преместването в новия апартамент?

— Живеехме четирима в стая дванадесет квадратни метра в общинска квартира в Соколники. Тази стая ми остана от моите родители.

— Живеели сте четирима души в стая дванайсет квадратни метра? Вие, мъжът ви и двете деца. Правилно ли ви разбрах?

— Да, правилно.

— Вие съобщихте на съда, че работите като учителка. Каква ви е заплатата?

— Около две хиляди рубли на месец.

— Получавате ли пенсия за първия си мъж?

— Не. Той се смяташе за безследно изчезнал. Щеше да ми се полага пенсия, ако беше загинал. Така ми обясниха във военния комисариат.

— Какво работи вторият ви мъж?

— Той е инвалид първа група. Върна се от Афганистан без крака. Получава пенсия и си докарва по нещо отгоре. Има „Запорожец“ с ръчно управление, разкарва стока по сергиите.

— Каква пенсия получава?

— Въпросът няма отношение към делото — прекъсна го съдията.

— Оттеглям въпроса си — бързо се съгласи адвокатът. — Стигат ли ви да живеете вашата заплата и пенсията на мъжа ви?

— Въпросът няма отношение към делото — повтори Сорокин.

— В такъв случай млъквам — заяви адвокатът и разпери ръце, сякаш демонстрирайки своето безсилие пред безцеремонното накърняване на гражданските права и свободи от съда.

— Свидетелката е свободна — обяви Сорокин.

— Да си вървя ли? — плахо попита тя.

— Можете да останете.

— Върви си — глухо проговори Калмиков. — Върви си!

— Добре, Костя, ще си тръгна. Както кажеш.

Тя тръгна към изхода. Съдебният пристав отвори вратата пред нея. Тя се обърна и извика като болна птица:

— Прости ми, Костя! Благодаря ти!

Прокурорът поиска да се приложат към делото документите за прехвърлянето на апартамента на името на свидетелката.