Винс Флин - Всичко е лично

Тя замълча и потрепери при мисълта какви поражения можеха да претърпят.

— Знам — въздъхна Стансфийлд.

— Спасителна акция? — попита Пауърс.

Стансфийлд го погледна леко смутено.

— Не става. Знаехме за рисковете. Бейрут още е опасна зона.

— Няма ли начин да се доберем до информация? — попита Кенеди.

— Твърде малко вероятно.

— Но ако все пак стане — настоя тя, — ще трябва да изпратим хора на място.

Стансфийлд тъжно поклати глава.

— Ъгловият кабинет или шестнайсет нула нула? — намеси се Пауърс.

Това бе закодиран начин да попита дали пречката идва от директора на ЦРУ, или от Белия дом.

— Белият дом — отговори Стансфийлд.

— Нашите приятели от Института — предложи Пауърс. — Могат ли да помогнат?

Стансфийлд потупа с пръсти по кожената попивателна за мастило на бюрото, докато обмисляше дали е разумно да замесват израелските служби. „Институтът“ бе съкратено от „Институт по разузнаване“, известен повече като „Мосад“.

— Казаха ми, че са разбрали преди нас.

— Можем да ги оставим да свършат мръсната работа… ако се стигне до това.

Фактът, че и през ум не му минаваше да оставят „Мосад“ да извърши цялата спасителна операция, бе показателен за сложността на отношенията между разузнавателните служби.

— Ако се разбере нещо конкретно, ще го взема предвид, но…

— Не искаш да им ставаш длъжник — намеси се Пауърс.

— Именно. Така най-вероятно ще поискат нещо, което или не искам, или не мога да им дам.

— Може ли да предложа нещо? — попита Кенеди.

Стансфийлд не беше сигурен, че иска да чуе предложението й, но съзнаваше, че един началник е длъжен да изслушва подчинените си. Той кимна.

— Този проблем няма да изчезне от само себе си, докато не дадем на тези хора добър урок.

— Предполагам, че имаш предвид отвличането.

— Да.

— Казах същото на директора пет минути преди да влезете, но, изглежда, че в момента ни липсва политическа воля за по-агресивен подход.

— Путьовци — изръмжа Пауърс, после погледна Кенеди и добави: — Извинявай.

— Няма защо да се извиняваш. — Тя замълча за момент и реши да ускори малко нещата. — Знаете ли какво ни показва това?

— Не.

— Това е поредният пример защо трябва да задействаме и да ускорим програмата „Орион“. Как, по дяволите, можем да очакваме от агентите ни да работят в такава обстановка? Не стига, че не смеем да притиснем онези мръсници… а сега се колебаем дали да организираме спасителна операция. Той е един от нас, за бога!

Стансфийлд не се изненада от реакцията й. Той би разсъждавал по същия начин, но в такива кризисни ситуации много често срещана грешка бе да се опитваш да ускориш неща, за които е необходимо време.

— Аз не по-малко от теб искам това да се случи, Айрини, но не можем да действаме прибързано. Ако изпратим недостатъчно подготвени агенти на огневата линия, накрая ще трябва да изхабим цялата си енергия, за да ги измъкнем. Повярвай ми… изпитал съм го на собствения си гръб в Берлин. Запази търпение още няколко месеца. Ако поне двама от тези младежи покажат необходимите качества, ще дам зелена светлина на проекта и ще те подкрепям във всяка стъпка.

Кенеди прие обещанието, но не можеше да прогони от главата си мисълта за Къминс и мъченията, на които сигурно бе подложен. Необяснимо защо се замисли за Рап. Надяваше се той да е този, от когото имаха нужда. Оръжието, което щяха да използват срещу фанатизираните убийци.

Минаха през полосата още три пъти, после се върнаха на бегом до бараката за закуска. Хапнаха набързо пържени яйца и палачинки, после им дадоха трийсет минути, за да смелят храната и да си оправят леглата. За голямо облекчение на Рап Виктор реши да досажда на друг. След това отидоха на стрелбището, което се намираше на три километра пеша навътре в гората. Отиването дотам обаче не беше разходка. Инструкторите им казаха, че имат дванайсет минути да стигнат и който не успее, може да си стяга багажа. За Рап ставаше все по-очевидно, че им се очертава много тичане, което изобщо не го притесняваше. Стараеше се да се държи на известно разстояние зад първия и втория, като се преструваше, че се задъхва, макар че не му беше трудно.

Стрелбището се намираше близо до тренировъчната полоса. Представляваше изкопана с трактор бразда с широчина четири и дължина трийсет метра, изчистена от всякаква растителност. От двете страни се издигаха високи борове, беше заградена с използвани автомобилни гуми и покрита с камуфлажни мрежи, което в допълнение към сянката от дърветата правеше мястото доста тъмно. Имаше три позиции за стрелба, оградени с шперплат и дъски. На седем метра отпред бяха вдигнати мишени и на всяко място за стрелба бе оставен заредена 9-милиметрова берета 92F. Трима новобранци заеха позиции и след сигнала на сержант Смит методично изпразниха пълнителите по изрязаните от картон човешки силуети.