Винс Флин - Всичко е лично

— Каква ситуация имаш предвид?

— Нещата много лесно могат да излязат от контрол — обясни психиатърът. — Ако един от обучаващите се успее да насини окото на някого от инструкторите, всички останали изведнъж могат да решат, че и те имат шанс. Това са хора, не роботи. Като добавим и факта, че се е наложило Стан да се бие нечестно, за да победи, положението става още по-опасно.

— Защо?

— Мислиш ли, че е добре за нас да обучим твоя човек, да го пратим в акция и да го оставим да си мисли, че когато нещата загрубеят, винаги може да нарушава правилата?

Кенеди разбра.

— Мамка му — изръмжа Хърли. — Какво искаш да направя?

— Ще се махнеш оттук за няколко дни. Искам тези синини да изчезнат. Ще оставиш новобранците на мен и другите инструктори. Аз най-добре ще преценя този Рап и на какво е способен.

— Ами после?

— Ще се върнеш, ще отидете двамата в бараката и ще го победиш, но в честен бой.

— Ами ако не успее да го победи? — попита Кенеди.

Двамата мъже се спогледаха. Тук вече попадаха в непознати води. След кратко мълчание Люис погледна Кенеди и отговори:

— Това вече ще бъде сложен проблем.

Първата нощ не мина много добре, поне що се отнася до съня. Виктор не им даваше да заспят, като разказваше отвратителни измислици за сексуалните си завоевания, коя от коя по-образна и невероятна. След около час запасът му от истории се изчерпи и той нарече всички банда педерасти, задето не можели да се похвалят и те с такива случки. Още петнайсет минути след това отправя обиди по техен адрес, докато най-накрая заспа дълбоко и силно захърка.

Рап зарови главата си под възглавницата и се опита да се изолира от шума, но не ставаше. Тогава, умиращ за сън в мъчителните часове след полунощ, той започна да крои планове как да се отърве от Виктор. Отначало се изкушаваше да стане и да срита кретена, но така само щеше да предизвика още наказания от инструкторите и да си спечели омразата на другите новобранци. Мисълта, че ще трябва да прекара следващите шест месеца с този досадник обаче, беше нетърпима. Човек като Виктор лесно би могъл да повлече някого със себе си и Рап имаше силно предчувствие, че сблъсъкът между тях е неизбежен. Конфликтът не беше от тези, които могат да се предотвратят, ако единият от двамата промени поведението си. Не, нямаше как да се избегне. Той трябваше да се подготви за сблъсъка. В такива ситуации трябва да се мобилизираш, да поемеш удара и да нанесеш на противника по-големи поражения, отколкото той на теб, иначе нямаш шанс.

Около този младеж имаше нещо много странно. Самата идея, че може да участва в шпионска операция, изглеждаше абсурдна. Цяло чудо би било, ако успееше да се промъкне сред врага незабелязан. Рап искаше новото си призвание с всяка клетка на тялото си, но беше достатъчно умен, за да си даде сметка, че едно е да се закълнеш, че никога няма да се откажеш, а съвсем друго — наистина да не се откажеш. Знаеше също, че ще го поставят на изпитания, които никога не е сънувал. Щяха да го тласкат отвъд границите на физическата и психическата издръжливост и в определен момент, когато болката станеше нетърпима, сянката на съмнението със сигурност щеше да се промъкне в съзнанието му. Възможно ли беше Виктор да създаде такава атмосфера, че в най-трудните моменти на Рап наистина да му се прииска да се откаже?

Не искаше да разбере. По някое време през нощта, докато гледаше прилепите, стрелкащи се между гредите на тавана в бараката и слушаше хъркането на Виктор, реши, че кретенът трябва да се махне и ако не го направеше по собствено желание, и то бързо, сам Рап ще трябва деликатно да го тласне към вярното решение.

Станаха преди изгрев. Двама от инструкторите нахълтаха в бараката и с псувни, дърпане и ритници ги изкараха от леглата. За свое щастие Рап бе почти буден, когато чу вратата да се отваря. Вече бе стъпил на земята, преди инструкторът да успее да го изхвърли от леглото. Беше очаквал всички сутрини да започват така, но въпреки това крясъците го изнервяха. Между думкането и виковете той се опита да разбере какво се очаква да направи. Успя да долови думите „строй“ и „плац“. Грабна тренировъчната си екипировка и маратонките и изхвърча през вратата като куршум. Тревата беше мокра от роса, а на изток само бледо сивкаво сияние предвещаваше появата на слънцето. Не им беше позволено да носят часовници и в бараката също нямаше, но Рап предположи, че е някъде около пет. Температурата бе около двайсет и пет градуса, влагата направо полепваше по кожата. Очертаваше се отново горещ ден.