Винс Флин - Всичко е лично

— Не искам никакви джунджурии, компютри и тем подобни научни глупости. Плащаме ти, за да даваш мнение. Затова не ме баламосвай с постоянни недомлъвки.

Имайки предвид точно тези думи, Люис остави чашата си и каза:

— Допуснали сте две грешки, и двамата знаете какви.

Кенеди кимна.

— Сещам се за една — отбеляза Хърли. — Това, че не е проучила достатъчно старателно тоя тип. Коя е втората?

— Не се ли сещаш за единственото нещо, което не си направил правилно днес? — попита психиатърът.

— Не съм съвършен, но това не е моя грешка. — Инструкторът посочи Кенеди. — Аз си скъсвам задника от работа, за да вкарам нещо в главите на тези синковци. Не съм длъжен да оправям нейните бакии.

Люис си даде сметка, че ще трябва да притисне Хърли малко по-сериозно. Покашля се и отбеляза:

— Аз виждам две възможни обяснения. Или това хлапе много го бива, или ти започваш много да издишаш. — Отпи глътка вино и попита: — Кое от двете е вярното?

Хърли стисна зъби.

— Не съм започнал да издишам! — Смутено добави: — Просто го подцених, това е всичко.

— Точно това най-много ме тревожи — с назидателен тон изрече Люис.

— Не се безпокой… няма да се повтори.

— Опасявам се, че това не е достатъчно.

Хърли запали цигара и отбеляза небрежно:

— Добре де, хайде да не правим от бълхата слон.

— Глупости! — сряза го Люис.

— Какво толкова… — измърмори Хърли, опитвайки се да омаловажи проблема.

— Не ми се оправдавай. Днес си оплескал всичко, сериозно си го оплескал.

Кенеди се дръпна назад, погледна лекаря с широко отворени очи, неспособна да скрие удивлението си от острата му реакция.

— Хайде да се успокоим — смирено го подкани Хърли, като се опитваше да смекчи тона.

— Да се успокоим ли? — Люис се наведе напред. — Не виждам нищо, което да ме успокоява в тази ситуация. Но това, което най-много ме ядосва, е, че ти съзнаваш какво си направил, но упорито отказваш да си го признаеш.

— Е, не се е свършил светът.

Гневът на Люис растеше с всеки следващ опит за отричане.

— Ти трябва да си безгрешен. Тези момчета трябва да се страхуват от теб, да те ненавиждат, да те мразят. Дори не трябва и да си помислят, че могат да те насинят… — Посочи подутото око на Хърли. — Камо ли пък да те победят. И най-малкото можеш да допуснеш да го направи някой, който е влязъл в базата преди десет минути.

— Той не ме победи — изръмжа възрастният мъж.

— По това може да се поспори. Доколкото чух, на практика те е победил и си се измъкнал само защото си играл нечестно.

— Да… животът понякога не е справедлив.

— На този етап, Стан, тези момчета са като малки кученца. Знаеш го. Ако нарушаваме собствените си правила, няма да успеем да ги пречупим. Така им създаваме погрешна нагласа.

Хърли се облегна назад и като скръсти инатливо ръце, заяви:

— Подлъгаха ме да се забъркам в тази каша.

— Не съм сигурен, че това е вярно, но нека за момент да приемем, че е така. — Люис замълча за момент, сетне добави: — Ти не трябва да се оставяш да те подлъгват. Трябва да гониш тези псета, докато така капнат от умора, че да не могат да се държат на крака. Трябва да ги насъскваш един срещу друг… да разбереш на какво е способен всеки от тях и после, когато са съвсем пребити, да ги вкараш в оная барака и да ги смачкаш, точно както са правили с нас, когато сме били новобранци. Това е деликатна работа, по дяволите, много добре знаеш. Точно това е причината да правим нещата по начина, по който ги правим, и твоето самолюбие няма никакво място при вземането на решения.

— Самолюбието ми няма нищо общо — кисело изрече Хърли. — Просто свалих малко гарда.

Психиатърът поклати глава:

— Не. Тук съм склонен да се съглася с Айрини. Ти още гледаш на нея като на малко момиченце и не й гласуваш доверието, което заслужава. Тя ти довежда новобранец, който сама е избрала, но понеже той не се вписва в твоята закостеняла система, в която всеки от питомците ти трябва да е минал през определено обучение, решаваш да пропуснеш няколко от стъпките на подготовка, да го пребиеш и да го изриташ от лагера. — Люис се облегна назад, отпи глътка вино и попита с по-спокоен глас: — Това, че Томас е дал съгласието си, не ти ли говори нещо?

Люис имаше предвид заместник-директора по операционната дейност в ЦРУ.

Смутен, Хърли измънка:

— Не помислих за това.

— Разбираш ли в каква ситуация сме сега заради тебе?

Отначало Хърли не отговори, но после мълчаливо кимна.

Кенеди вече се чувстваше по-спокойна за своята кауза, но нямаше много ясна представа за какво говорят двамата мъже, затова попита Люис: