Джон Донахю - Сенсей

Направих жест към нея:

— Как върви терапията?

Той завъртя предпазливо дланта и китката си, като ги наблюдаваше критично. После ми се усмихна:

— Бавно. Но е по-добре, отколкото да приличам на капитан Хук.

— Почти си струваше да видим Мики позеленял — отбелязах аз.

Арт отпи от шампанското като ценител:

— Вярно. Ама той никога не е пораствал.

По изключение Мики не намери какво да отговори. Просто ни изгледа презрително.

Точно обяснявах на брат ми и Арт кои са ключовите фигури сред присъстващите, когато Ямашита ни представи адвоката. Този човек ме порази — говореше английски без никакъв акцент. Все пак, когато се запознавахме, той леко се поклони. Някои неща е толкова трудно да се променят.

— Господин Бърк — започна той и разкопча ципа на малката си кожена папка, — за мен е удоволствие да ви връча наградата за връщането на меча на Итосаи. — За него не беше никакво удоволствие, разбира се. Никой не се радва, когато дава някому 25 000 долара. Но верен на японската си същност, той скри истинските си чувства зад фасадата на протокола.

Кимнах също толкова благородно и извадих лист от джоба си.

— Такано-сан — отговорих му, — това не бе нищо особено. Поласкан съм, но ще ви бъда безкрайно признателен, ако разделите сумата в три чека на три имена. — Това привлече вниманието на поне един сред присъстващите: Боби Кей се завъртя край нас, неудържимо привлечен от мириса на парите.

Такано взе листчето, което му дадох, и се смръщи. Ямашита прошепна нещо в ухото му и чертите му се изгладиха. Той сложи папката си на една от масичките за коктейл и внимателно попълни три чека с дадените му имена. Боби се приближи, за да надзърне. Такано приключи с писането, отбеляза нещо за себе си в някакъв формуляр и ме помоли да се разпиша за получаването на наградата. Сторих го. Той закопча ципа на папката си, поклони ни се и си тръгна.

Полицаите не могат да получават парични награди. Но обикновените граждани като мен могат. И не само могат, но могат да ги споделят, с когото пожелаят.

Боби Кей се отдалечи, залитайки. Докато се влачеше към бара, той се натъкна на Сепалия. Опитен ветеран от десетилетия по коктейли и приеми, деканът се извъртя в последния момент край Боби, без да разлее нито капка от шампанското в чашата си.

— Този човек изглежда абсолютно ужасно — съобщи ни, когато се присъедини към нас.

— Ами… — проточи Мики, — това е добре. Защото самият той е ужасен.

— Знаеш ли — казах му аз, — мислех си, че Боби ще предяви на по-висок глас претенциите си за наградата.

Брат ми се ухили и отпи глътка от своя бокал. После примижа с едно око, по маниера на татко, когато се замислеше.

— Е… — каза накрая с премерен тон, — аз му обясних, че убийството е сложно нещо. И разумният човек се въздържа да размътва водата излишно. Защото хората могат да започнат да си задават въпроси.

— Например? — попита Сепалия.

— Може да започнат да се чудят дали убийството на Райли не е тъп опит за реклама, завършил печално. И ако не е, тогава дали Боби не се е свързал с Томита впоследствие, като му е обещал да ви примами в капана срещу връщането на меча, понеже е направил някои икономии и не го е застраховал както се изисква. И дали пак той не е наел двамата гангстери за в случай, че стане някаква издънка. Както, впрочем, се случило… В крайна сметка принудих го да се съгласи, че няма да е добре за него, ако предяви претенции за наградата, защото това може да ме накара да се поинтересувам как така неговите отпечатъци са върху ножа.

— Бяха ли? — поинтересува се с повдигната вежда Сепалия.

— Знае ли някой… — махна с ръка брат ми.

Сепалия премести поглед от Мики към мен и обратно.

— Но нали ти сам каза, че Конър е счупил врата на Томита! — възрази той.

— Хе… — изхили се Мики, — сега се сещам, че забравих да спомена това пред Боби.

Загледах за минута чековете, които Такано ми бе дал. Като всеки друг Бърк, не ми се случваше често да видя сума, изписана с толкова много нули, та макар и след разделянето й на три. После се усмихнах и подадох един на Арт и втория на Мики:

— Вероятно ще забележите — обърнах им внимание, — че чековете са на имената на съпругите ви. Разчитам на вас да им ги дадете, нали?

Двамата ме изгледаха. За втори път в рамките на един ден Мики бе загубил дар слово. Помълча, после кимна и каза:

— Благодаря, Конър.

— Е, какво толкова…

Ямашита ми се усмихна. За него това бе рядко събитие.

— Ти си добър ученик, Бърк.