Джон Донахю - Деши

— Ето, затова сме нужни на Страковски. Сакура е работил в Манхатън. И можем да се поинтересуваме какво става там.

Тонът на Мики издаваше, че са напипали нещо.

— И? — подканих го.

— Има там нещо гнило — обясни Мики и погледна Арт за потвърждение.

— О, да.

— Какво по точно? — попитах. Бях свикнал с това. Двамата мислеха линейно. Бяха методични и нищо не можеше да им попречи от точка А да отидат в точка В и от там в точка С. И говореха по същия начин, по който разследваха всеки случай: парче по парче.

— Повечето убийства — обясни Арт, докато се отдалечавахме от стрелбището — стават от любов или заради пари.

— Чувства или финанси — сметна за необходимо да поясни брат ми.

— Личният живот на Сакура изглежда достатъчно стабилен. Проверихме обичайните неща: любовници, служебни връзки, разстроен брак. Нищо… — В гласа на Арт звучеше съжаление.

Мики отвори багажника на колата. Прибраха пистолетите в малки кутии и ги заключиха. Знаех, че Мики носи на глезена си автоматичен пистолет 32-ри калибър. Да излезеш в един чудесен пролетен ден в предградията въоръжен ми се струваше доста параноично. От друга страна, Едуард Сакура бе приключил живота си с пръснат мозък точно сред префиненото благоденствие на богаташки бруклински квартал. Полицаите виждат нещата по-различно от нас. И не без причина.

Седнахме в колата и Мики продължи:

— С две думи, продължаваме с проверките, но като че ли не става дума за престъпление от страст.

Облегнах се на задната седалка. Арт се извърна, за да ме вижда, докато говори.

— В един момент от живота си Сакура е бил затънал до гуша в сделки от най-различен вид. Бил е специалист в шоубизнеса.

— Агент? — предположих.

Арт помисли, после каза:

— Не точно. По-скоро е уреждал сделки, бил е посредник, брокер на сделки.

— Срещу определена цена — уточни брат ми.

— Добре де, какво отношение има това? Каква е връзката с убийството?

— Още не сме сигурни — призна Арт. — В последно време се оттеглил, но не изцяло. Прекарвал повечето си време, като се занимавал с калиграфия. Консултирал търговци на изкуство. Но някои неща…

— Например? — подканих го.

— Сакура е поддържал връзки с азиатци — започна Мики.

— Мик — напомних му, — той е второ поколение американец от японски произход. Азиатските му връзки са били баба му и дядо му.

Мик ме погледна сърдито през рамо, после пак се обърна напред.

— Конър, знаеш ли… не съм чак такъв глупак. Искам да кажа, че през годините Сакура е подготвял сделки на най-различни нива. Някои от тях са били големи, други — нищо особено. И не се съмнявам, че в много случаи е имало хора от чужбина, които са искали да се включат по незаконен начин в този, бизнес.

— Киноиндустрията е мечтата на перача на пари — поясни Арт. — Доколкото ни е известно, Сакура е разговарял с най-различни хора, които по всякакви начини са търсели възможност да станат част от играта. С някои от тях е установявал делови отношения. На други е отказвал. Онова, което трябва да се запитаме, е имало ли е в миналото сделка, която не се е осъществила. Защото това може да е довело до загуба на пари. Или до засегнати чувства.

— Чувства? — повторих със съмнение.

— Да, чувства — потрети брат ми. — Знаеш ли кое най-силно накърнява чувствата на тези хора? Парите.

— Мислиш, че има нещо в миналото му? Че Сакура е бил замесен в нещо и е прецакал някого?

— Ако съдим по това как изглеждаше главата му, бих се осмелил да предположа, че някой му е бил доста сърдит — завърши Мики.

— Да, не е работа на доволен от живота човек — подкрепи Арт тезата на брат ми.

— Окей — съгласих се. — Но в какво мислите, че се е забъркал?

Арт предупредително вдигна пръст.

— Силата ни, макар и голяма, не е безгранична.

— Сериозно? — попитах.

Мики продължи да кара, без да говори. Вземаше с лекота познатите завои към дома си. Жена му бе закарала децата при една от сестрите си. Бъркови са многоброен клан и броят ни не престава да расте. Имах объркващо много племеннички и племенници. Някои бяха тъмнокожи. Други — светли. Имаше дебеланковци, имаше и слабички, неуморими хлапета. Но във всички се долавяше някаква прилика, която ги правеше американци от ирландски произход. И всички те щяха да играят заедно и да дадат на родителите си възможност да си починат. Надявах се Ди да се възползва от тази възможност. Защото съвместният живот с брат ми не можеше да се нарече спокоен.

Щом спряхме пред къщата, Арт прошепна на Мики: