Джеймс Патерсън - Спасителят

Обаче нещо в Нед не й позволи да удари спирачките. Може би с очите му, чарът или момчешки привлекателният му външен вид. Невинността му… Начинът, по който се бе приближил към нея в деня на запознанството им — сякаш бе изпаднала в беда стара мома. Отдавна никой не се бе държал с нея така, че да я накара да се чувства желана . И това й хареса. На коя жена не би й допаднало? Ако само знаеше…

Тя все още се гушеше в чаршафите, отново прехвърляйки в главата си всяка подробност от прекрасния следобед, когато чу гласа:

— Следващият.

Облегнал се на вратата към спалнята, той я гледаше с подигравателна усмивка.

Тес се стресна. Изобщо не бе чула ключът да прещраква във външната врата.

— Уплаши ме! — ядоса се тя, завивайки се с чаршафа.

— Бедната Тес. — Той поклати глава и хвърли ключа в един пепелник на бюрото. — Виждам, че обедите в „Булу“ и „Табу“ са започнали да те отегчават. Тръгнала си да обикаляш училищата, та дано намериш някой избягал от час ученик.

— Ти ме следиш, така ли? — скочи Тес. Това копеле като нищо можеше да го прави. Беше тъкмо в стила му. Тя реши да поотстъпи малко, засрамена повече от това, че се налага да се защитава. — Случайно стана. Но той ме смята за човек, за разлика от теб.

— Случайно, а? — Той пристъпи в спалнята и си свали сакото от „Бриони“. — Случайно, както ти ме срещна на плажа. А след това се видяхте още веднъж. След което просто случайно отидохте на обяд в „Булу“. Спасител! Колко романтично!

Тес рязко се изправи и седна в леглото.

— Ти си ме следил! Върви на майната си!

— Мислех си, знаеш, че аз съм ревнив мъж — каза той, без да й обръща внимание.

Започна да сваля ризата си. Кожата на Тес настръхна. Бе сигурна, че той усеща тревогата й и заради това така преднамерено бавно взе да разкопчава колана си.

— Колкото до това да вървя на майната си, извинявай, но няма да стане. — Той захвърли панталона си. — Защо според теб ти купувах всичките тези скъпи бижута?

— Виж какво — започна Тес, загръщайки се плътно с чаршафа, — хайде да не е днес. Нека само да си поговорим…

— Ще си поговорим — вдигна той рамене с безразличие, сгъвайки грижливо ризата и сваляйки боксерките си. — Нямам нищо против. Да си поговорим за това как се отнасям с теб като с принцеса, как ти купих пръстените, гривните и този диамант на шията ти. По дяволите, дори запомних имената на момичетата в „Тифани“ — Карла, Джанет, Кейти.

— Слушай… — Тес се взираше тревожно в него. — Случайно стана. Иначе е добро момче.

— Сигурен съм в това — усмихна се той. — Но теб не мога да разбера. Всичката тази бижутерия и мерцедеса. И изведнъж като най-обикновена разгонена кучка си вдигаш краката на паркинга пред момчето, дето паркира колите.

Започваше да я хваща страх. Знаеше го какъв е, когато изпаднеше в такова настроение. Той се приближи към леглото и приседна на ръба му. От ерекцията му едва не й прилоша. Опита да се измъкне встрани, но той се пресегна и я сграбчи за лакътя. После хвана с другата ръка диаманта и го подхвърли леко в дланта си. За миг Тес си помисли, че ще го откъсне от врата й.

— Мой ред е сега, кучко!

Дръпна чаршафите и я хвърли по гръб на леглото. После стисна глезените й и широко разтвори краката й. Прегъна я назад с една ръка и проникна в нея. Тя не се възпротиви. Не можеше. Усещаше го в себе си и това чувство я давеше. Той си мислеше, че тя е негова собственост, и може би нещата стояха точно така. Напъваше на мощни тласъци — както винаги — и както винаги тя го чувстваше в себе си като някакво грубо и чуждо тяло. Изведнъж към това чувство се прибави и срам.

Съжалявам, Нед , прошепна тя мислено. И в този миг чу как мъжът върху нея изръмжа като животно. Беше потънал в пот.

Той я накара да му направи всички неща, които му харесваха и които тя мразеше. Когато накрая свърши, Тес остана да лежи на леглото, чувствайки се мръсна и жалка. Потрепера, като че ли в стаята изведнъж нахлу студ. Доплака й се. Това трябваше да свърши веднъж завинаги. Веднага.

— Трябва да поговорим — каза Тес.

Той се бе изправил и нанизваше колана по гайките на скъпия си италиански панталон за голф.

— Съжалявам, скъпа, нямам време за приспивни разговори. Трябва да се връщам.

— Ще се видим ли тогава на вечерята?

— Ами зависи — отвърна той, приглаждайки косата си пред огледалото.

— От какво? — не разбра Тес.

Той се усмихна престорено жалостиво.

— Нещо много уютно взе да ти става тук, нали? Сигурно се чувстваш вече като у дома си, щом започна да си разиграваш коня. Ти си много хубава, моето момиче, но знаеш ли какво си мисля? Всичките тези бижута и колата… Сигурно вече са ти внушили, че принадлежиш към това място и положение. — Той пак се усмихна. — Надявам се, че ти е било хубаво толкова, колкото и на мен.