Джеймс Патерсън: Спасителят

— Между другото — вметна тя, обръщайки се към мен — такъв филм наистина има. Хумореска , с Джоан Крофърд. Провери, за да се увериш.

Още същата вечер си взех Хумореска под наем и видях, че главната героиня приключва с живота си, навлизайки бавно в морето.

А в сряда Тес отново дойде. Изглеждаше още по-страхотно в целия черен бански и сламена шапка. Този път не беше тъжна. Къпахме се заедно в морето и аз й казах, че ще я науча да кара сърф. И известно време тя се остави да я обучавам. А когато я пуснах сама да се справя, яхна точно тази вълна, която трябваше, и то в подходящия момент. Сетне се плъзна по нея също като професионалист и се засмя от брега.

— Ами че аз съм от Австралия, глупчо! Ние също си имаме наш Палм Бийч. Малко по-нататък от Уейл Бийч, на север от Сидни.

Уредихме си среща за обед след два дни в „Бразилиън Корт“ — един от най-реномираните хотели в околностите на Палм Бийч. Там беше отседнала. Тези два дни се оказаха цяла вечност за мен. С всеки звън на мобилния ми телефон си мислех, че тя се обажда, за да отмени срещата. Да, но не го направи. Видяхме се в кафене „Булу“, където човек трябва да си направи резервация месец преди това, освен ако не е Род Стюърт, да речем. Вълнувах се като тийнейджър, излязъл на първата си среща. Тя вече седеше на една от масите, облечена в секси рокля, покриваща само едното й рамо. Не можех да сваля очи от нея. А после не успяхме дори до десерта да стигнем…

— Мисля, че това е един от десетте най-добре прекарани следобеди в живота ми.

Преплетох пръсти зад главата си и погъделичках Тес с пръстите на краката си. И двамата лежахме чисто голи на огромната й спалня в хотела.

— Значи си спасител на Мидтаун Бийч. А заедно с това си и любовник. Каква му е работата на един спасител в Палм Бийч?

Усмихнах се, защото тя явно се опитваше да ме преметне.

— Истинският спасител е същински морски вълк — отвърнах аз, поемайки топката. — Не откъсва очи от водата — спокойна ли е, вълнува ли се, няма ли мъртво вълнение? Освен това предупреждава Снежанките по плажа да се обърнат и да си изпекат и другата страна. Отмива редките опарвания от медузи с оцет.

— Обаче в момента си любовник, така ли? — усмихна се предизвикателно тя.

— Е, бих могъл да стана — отвърнах.

Тя се извърна и в очите й проблесна нетърпеливо пламъче.

— Нед, помниш ли какво ти казах оня ден, че късметът ти започва да се обръща? Вече и аз май започвам да се чувствам по същия начин.

Не можех да повярвам, че жена като Тес Маколиф ми говори такива неща. У нея всичко бе висока класа и изисканост. Всъщност аз също не съм вчерашен, загрявах кога са си паднали по мен. Обаче, държейки я в прегръдките си, не можех да не се запитам какво в живота й я е направило толкова тъжна. Какво се опитваше да скрие, когато се запознахме онзи ден на плажа?

Погледът ми бавно се плъзна по античния часовник на сгъваемото бюро срещу леглото.

— О, господи, Тес!

Беше почти пет часът. Целият следобед неусетно се бе изнизал.

— Знам, че ще съжалявам за думите си, но трябва да си вървя.

В погледа й отново се мярна тъгата й от онзи ден. После въздъхна:

— Аз също.

— Виж какво, Тес — започнах притеснено. — Нямах представа, че това ще се случи точно днес, но все пак си имам задължения. Може да не се видим няколко дни, но когато се срещнем, нещата ще бъдат съвсем различни.

— В какъв смисъл?

— Различни за мен. Например, като начало няма да се налага да пазя хората да не им се случи нещо лошо.

— Но на мен това ми харесва — усмихна се Тес.

— Искам да кажа, че ще бъда свободен. Ще мога да правя каквото пожелаеш. — Започнах да си закопчавам ризата и се заоглеждах за маратонките си. — Бихме могли да отидем някъде. По островите например. Добре ли ти звучи?

— Разбира се… — отново се усмихна Тес, но този път като че ли малко несигурно.

Подарих й една дълга целувка, която сякаш казваше: Благодаря ти за невероятния следобед . След това с титанично усилие на волята се надигнах. Все пак имаше хора, които разчитаха на мен.

— Запомни какво ти казах! Не мърдай, даже не мигай. Точно такава искам да те запомня.

— Какво се каниш да правиш, Нед Кели, да ограбиш някоя банка ли?

Застанах пред вратата. После се извърнах към леглото и дълго не свалих поглед от нея. Всъщност започвах да се възбуждам само от мисълта, че тя ме пита подобно нещо.

— Не знам… — отвърнах с широка усмивка. — Но един мъж е длъжен да постъпва по мъжки 2 2 Реплика от филма „Нед Кели“. — Б. пр. .