Джон Хокс - Странникът

Тейт жвакаше дъвка и се почесваше — приближи се до стола и се наведе, устата му беше на няколко сантиметра от лицето на Мая.

— Това ли мислиш, сладурано? Как да ни убиеш? Не е хубаво това, не е.

— Дръпни се от нея — нареди Пастира. — Не отключвай белезниците. Не й давай храна и вода. Ще се върна веднага щом открия Причет.

— Изменник. — Мая трябваше да си замълчи, нямаше полза от разговори, но думата сама се изплъзна от устните й.

— Изменник означава „предател“ — отвърна Пастира. — Но знаеш ли какво? Нямам какво да предавам. Арлекините вече не съществуват.

— Не можем да позволим на Табулата да завземе властта.

— Имам новини за теб, Мая. Арлекините са безработни, защото Братството вече не убива странници. Ще ги хванат и ще използват силата им. Това трябваше да направим и ние още преди години.

— Не заслужаваш да носиш името на арлекин. Предаде паметта на семейството си.

— И дядо ми, и баща ми се интересуваха само от странниците. Никой от тях дори не е помислял за мен. Приличаме си, Мая. И двамата сме израснали с хора, които се прекланяха пред изгубена кауза.

Обърна се към Боби Джей и Тейт.

— Не я изпускайте от поглед — каза им и излезе.

Тейт отиде до масата и взе ножа за мятане на Мая.

— Виж го — каза той. — Перфектно балансиран.

— Ще вземем ножовете, арлекинския й меч и бая пари отгоре, когато Пастира се върне.

Мая бавно размърда ръцете и краката си, чакаше удобна възможност. Когато беше дете, баща й я заведе в един клуб в Сохо, където се играеше билярд. Научи я да мисли напред и да организира бързи последователни действия: бялата топка ще удари червената и после ще се отскочи от ръба на масата…

— Пастира е нещо много наплашен от нея. — Стиснал ножа, Тейт се приближи до Мая. — На арлекините им се носи славата, ама явно е преувеличена. Виж я само. Има две ръце и два крака като всички. — Опря ножа в бузата на Мая. Натисна и се появи капчица кръв. — Виж. И на тях им тече кръв. — Внимателно, като скулптор, който оформя мека глина, направи плитък разрез по врата чак й до ключицата. От раната започна да се процежда кръв.

— Виждаш ли? Червена е. Точно като твоята и моята.

— Стига си се занасял — каза Боби Джей.

Тейт се ухили и тръгна към масата. За секунди остана обърнат с гръб и затули видимостта на брат си. Мая падна напред на колене и изпъна ръце назад. Изхлузи се от стола и пъхна ръце под таза и краката си. Секунда — и вече бяха отпред.

Изправи се — китките и глезените й все още бяха вързани — и скочи над Тейт. Направи салто над масата, сграбчи меча и се приземи пред Боби Джей. Сащисан, той понечи да извади пистолета си. Мая замахна и му преряза гърлото — от артерията шурна кръв. Боби Джей започна да се свлича, но тя вече го беше забравила. Плъзна меча надолу зад ремъка, сряза го и освободи краката си.

Движи се бързо! Сега! Заобиколи масата и скочи към Тейт, който бъркаше под огромната си фланелка за пистолета. Докато вдигаше оръжието, тя направи крачка вляво, замахна и му отряза ръката. Тейт изкрещя и залитна назад, но тя не му остави нито секунда, замахна веднъж към гърдите и веднъж към врата.

Тейт падна на пода и Мая се изправи над тялото му, здраво стиснала меча. В такива моменти светът се смаляваше, свиваше се като угаснала звезда в една-единствена малка точка на страх, ярост и тържествуване.

Братята Кориган вече четири дни живееха на четвъртия етаж на шивашката фабрика. Този следобед Господин Балон извика Майкъл, за да го увери, че преговорите му със семейство Торели във Филаделфия протичат съвсем гладко. След седмица-две Майкъл трябвало да подпише някои документи за прехвърляне на собственост и после щели да бъдат свободни.

Вечерта Дяко поръча китайска храна. Изпрати Хесус да я вземе от камиона за доставки и започна партия шах с Гейбриъл.

— Бая шах съм играл в затвора — каза. — Но дебеловратите играят шах по един и същ начин. Не спират да атакуват.

Когато шевните машини замлъкнеха и работничките си тръгнеха, във фабриката ставаше много тихо. Гейбриъл чу как по улицата се приближава кола и спира пред сградата. Надникна през прозореца на четвъртия етаж и видя шофьорът китаец да слиза с две торби храна.

Дяко — беше се втренчил в шахматната дъска и обмисляше следващия си ход — каза:

— Много ще се вкисне, когато Хесус му плати. Бил е целия път дотук, а стиснатият Хесус ще му даде само долар бакшиш.

Шофьорът взе парите от Хесус и тръгна към колата. А после изведнъж бръкна в якето си и извади пистолет. Обърна се към Хесус, вдигна оръжието и отнесе половината му глава. Дяко чу изстрела и скочи към прозореца. В същия миг по улицата изреваха две коли. Отвътре изскочиха няколко души и последваха китаеца в сградата.