Джон Хокс - Странникът

Каза му нещо на френски. Лорънс поклати глава. Сервитьорът опита на английски.

— Чакате ли някого?

— Да.

— И кого по-точно?

— Не знам. Но ще го позная, щом дойде.

Възрастният келнер бръкна под жилетката си, извади мобилен телефон и го подаде на Лорънс. Един басов глас проговори първо на френски, после на немски и накрая на английски.

— Как открихте мястото? — попита гласът.

— Пощенска картичка в джоба на мъртвец.

— Дошли сте на тайна явка. Имаме седем такива по целия свят, където набираме съюзници и се срещаме с наемници. Това е само явка, не означава, че ще бъдеш допуснат.

— Разбирам.

— Кажи ми какво се е случило днес?

— Орденът на тамплиерите е бил унищожен. Но някои оцелели.

— Кои?

— Арлекините. Един от тях бил баща ми. Врабеца.

Тишина. После мъжът тихо се изсмя.

— Баща ти би се радвал на този момент. Той имаше вкус към неочакваното. А ти кой си?

— Лорънс Такава. Работя за фондация „Евъргрийн“.

Отново мълчание.

— А, да — прошепна гласът накрая. — Публичната фасада на групата, която нарича себе си Братството.

— Искам да разбера повече за баща си.

— Защо трябва да ти се доверим?

— Изборът е ваш — отвърна Лорънс. — Ще остана на тази маса още десет минути, после си отивам.

Затвори телефона и зачака той да избухне, но не се случи нищо подобно. След пет минути едър мъж с бръсната глава се появи с бодра крачка по тротоара и спря пред масата му. Носеше през рамо черен метален тубус и Лорънс осъзна, че пред него стои арлекин със скрит меч.

— Едно бренди, ако обичате — каза на сервитьора и пъхна дясната си ръка в джоба на якето си, сякаш се готвеше да извади пистолет. Лорънс се зачуди дали арлекинът няма да го екзекутира незабавно, или ще изчака първо питието си.

— Затварянето на телефона беше решително действие, господин Такава. Хареса ми. Може наистина да сте син на Врабеца.

— Имам снимка на родителите си. Можете да я видите, ако желаете.

— Или пък първо да ви убия.

— Въпрос на избор.

Французинът се усмихна.

— Защо рискувахте живота си, за да се срещнете с мен?

— Искам да разбера защо е умрял баща ми.

— Врабеца беше последният арлекин в Япония. Когато Табулата нае якудза да премахне трима известни странници, той ги защитаваше и ги опази живи почти осем години. Един от странниците беше будистки монах, живееше в един храм в Киото. Якуза изпратиха няколко отряда, за да убият монаха, но убийците все изчезваха. Врабеца ги залавяше и ги посичаше като плевели в градина. За разлика от повечето съвременни арлекини, той предпочиташе да използва меч.

— Какво стана? Как го хванаха?

— Срещнал се с майка ти на една автобусна спирка близо до Токийския университет. Започнали да се виждат и се влюбили. Когато майка ти забременяла, якудза разбрала за връзката им. Отвлекли майка ти и я държали в една банкетна зала в хотел „Осака“. Била вързана и увесена на едно въже. Възнамерявали да я изнасилят. Не можели да убият Врабеца, затова щели да се изгаврят с единствения важен човек в живота му.

Сервитьорът донесе брендито и здравенякът извади ръката си от джоба. Шумът от колите, разговорите около тях бяха заглъхнали. Лорънс чуваше единствено гласа на мъжа.

— Баща ти влязъл в банкетната зала, предрешен като сервитьор. Бръкнал под количката и измъкнал меч и пушка. Някои убил, други ранил. Освободил майка ти и й казал да бяга.

— И тя го послушала?

— Да. Врабеца трябвало да избяга с майка ти, но честта му била накърнена. Обиколил банкетната зала с меча и екзекутирал всички наред. Един от ранените извадил пистолет и го прострелял в гръб. Полицията била подкупена да скрие фактите и вестниците писали, че било гангстерска война.

— Ами странниците?

— Тъй като нямало кой да ги защити, били унищожени за няколко седмици. Един немски арлекин, Тръна, дошъл в Япония, но вече било твърде късно.

— Значи така е станало…

— Дали ти харесва, или не, ти си син на арлекин, а работиш за Табулата. Единственият въпрос е: какво ще направиш?

Когато времето на срещата наближи, страхът отново го обзе. Той заключи вратата на офиса, но всеки с по-високо ниво на достъп — като Кенард Наш — можеше да влезе. В четири без пет извади приемника, който Липата му беше изпратил с паяка, и го включи в юесби порта на лаптопа си. На монитора се появиха размазани червени линии. После изведнъж видя конферентната зала и чу гласове в слушалките.

Кенард Наш стоеше до дългата маса и приветстваше членовете на Братството, които пристигаха за срещата. Някои бяха облечени в екипи за голф — бяха прекарали следобеда в клуба в Уестчестър. Членовете се здрависваха и пускаха шеги, обсъждаха политическата ситуация. Неинформираният наблюдател щеше да реши, че тази групичка добре облечени мъже ръководи благотворителна фондация с годишен банкет и почетни награди.