Джон Хокс - Странникът

След церемонията Маюми остана да му помогне да опакова багажа и да прехвърли всичко в един склад. Именно тогава сред вещите на майка му откриха и неща, които беше донесла от Япония: старо кимоно, учебници от колежа и албум със снимки.

— Това е баба ти — каза Маюми и посочи една стара жена, която се усмихваше към фотоапарата. Лорънс обърна на другата страница. — А това е братовчед на майка ти и приятелки от училище. Много красиви момичета.

Лорънс обърна страницата и от албума изпаднаха две фотографии. На едната майка му, съвсем млада, седеше до Врабеца. На другата Врабеца беше сам, държеше два меча.

— А този кой е? — попита Лорънс. Мъжът на снимката изглеждаше спокоен и много сериозен. — Кой е? Кажи ми! — И погледна леля си.

А тя се разплака.

— Баща ти. Срещала съм се с него само веднъж, бяхме с майка ти в един ресторант в Токио. Много силен мъж беше.

Леля Маюми знаеше съвсем малко за мъжа на снимката. Наричал се Врабеца, но понякога използвал и името Фурукава. Бил замесен в нещо опасно. Вероятно бил шпионин. Преди много години го убили заедно с цяла банда гангстери в хотел „Осака“.

След като леля му отлетя за Токио, Лорънс посвети цялото си свободно време да търси информация за баща си. Лесно намери данни за инцидента в хотел „Осака“. Статии за кръвопролитията имаше във всички японски вестници, както и в международната преса. Осемнайсет души от якудза бяха загинали. Хироши Фурукава беше сред жертвите и едно японско списание беше публикувало снимката му от моргата. На Лорънс му се стори странно, че в нито една от статиите не се споменава поводът за инцидента. Обикновено репортерите го наричаха „гангстерска свада“ или „сблъсък заради нелегална печалба“. Двама от якудза бяха оцелели, но отказваха да отговарят на въпроси.

В университета Лорънс се беше научил как да пише компютърни програми, които да обработват огромно количество статистическа информация. След като завърши, работи за един уебсайт за игри, поддържан от армията — сайтът анализираше реакциите на тийнейджърите, които се обединяваха в отбори онлайн и се биеха едни срещу други в разрушен от бомбардировките град. Лорънс им помогна да създадат програма, която да прави психологичен профил на всеки играч. Създадените от компютъра профили съответстваха до голяма степен с направените на живо оценки, извършени от вербовчици. Програмата определяше кой ще стане сержант, кой ще бъде свързочник и кой доброволно ще участва в много рисковани акции.

Армейският уебсайт го доведе до назначение в Белия дом и до Кенард Наш. Генералът усети, че Лорънс е добър администратор и че не бива да си губи времето с писане на компютърни програми. Наш имаше връзки в ЦРУ и Агенцията за национална сигурност. Лорънс разбра, че работата за Наш ще му помогне да се издигне в йерархията на службите за сигурност и ще му даде достъп до секретна информация за баща му. Беше проучил фотографията на баща си с двата меча. Врабеца нямаше сложните татуировки, типични за якудза.

Впоследствие генерал Наш извика Лорънс в кабинета си и му даде това, което в Братството наричаха „Познанието“. Запознаха го с основната версия: че на света има терористична група, наречена арлекини, която защитава хора, наречени странници. И че в името на добруването на обществото е важно арлекините да се унищожат, а пророците да се контролират. Лорънс се върна в работната си станция с първите кодове за достъп на Братството, написа името на баща си в базата данни и разбули тайната:

„ИМЕ: Врабеца.

НАРЕЧЕН ОЩЕ: Хироши Фурукава.

СВОДКА: Известен японски арлекин.

ВЪЗМОЖНОСТИ: Второ ниво.

ЕФЕКТИВНОСТ: Първо ниво.

НАСТОЯЩ СТАТУС: Ликвидиран — хотел «Осака» — 1975.“

Когато му дадоха повече от Познанието и по-голям брой кодове за достъп, откри, че повечето арлекини са били унищожени от наемници на Братството. Вече работеше за силите, които бяха унищожили баща му. Злото го заобикаляше, но като актьор от „Но“, той винаги беше с маска.

Когато Кенард Наш напусна Белия дом, Лорънс го последва и постъпи на работа във фондация „Евъргрийн“. Позволиха му да прочете Зелената, Червената и Синята книга, в които бяха описани странниците и арлекините и накратко се разказваше за Братството. В новата ера Братството отхвърлило бруталния тоталитарен контрол на Сталин и Хитлер и го заменило с по-изтънчената система на паноптикона, изобретена през 18 век от английския философ Джереми Бентам.

— Не е нужно да наблюдаваш всеки, ако всеки вярва, че е наблюдаван — обясни Наш. — Наказанието не е наложително, но неизбежността му трябва да е програмирана в мозъка.