Джон Хокс - Странникът

— Добре, господа — каза Наш. — Заемете местата си. Време е за конферентния ни разговор.

Лорънс вкара съответната команда в компютъра си и фокусира обектива върху паяка. Видя как Нейтан Бун се появи на видео стената. Малките квадратчета в долната част на екрана показваха главите на членовете от другите страни.

— Здравейте на всички — спокойно поздрави Бун, като финансист, обсъждащ настоящата печалба. — Искам да направя обобщение на ситуацията по отношение на Гейбриъл и Майкъл Кориган. Преди месец стартирах програма за наблюдение над двамата. Беше нает временен персонал в Лос Анжелис, бяха прехвърлени служители от други градове. На нашите хора беше наредено да наблюдават братята и да събират лични данни за тях. Трябваше да ги задържат само ако стане ясно, че се канят да бягат. — На екрана се показа занемарена двуетажна сграда. — Преди няколко дни двамата братя се срещнаха в един хоспис, в който беше настанена майка им. Екипът ни не разполагаше с термален скенер, но имаха аудио скенер. Ето какво каза Рейчъл Кориган на синовете си.

От високоговорителите се чу изтощеният глас на умиращата жена:

— Баща ви… беше странник… Тръна ни откри… Ако притежавате силата, трябва да се скриете от Табулата.

Лицето на Бун се появи на екрана.

— Рейчъл Кориган почина същата нощ и двамата братя напуснаха хосписа. Екипът се ръководеше от господин Причет. Негово беше решението да залови Майкъл Кориган. За съжаление, Гейбриъл последва брат си по магистралата и атакува една от колите ни. Двамата избягаха.

— Къде са сега? — попита Наш.

На екрана се появи друга картина. Огромен мъжага, явно беше някъде от Южните морета, и плешив латиноамериканец с пушка охраняваха двамата братя, докато те напускаха малка къща.

— На следващата сутрин един от отрядите ни за наблюдение видял тези бодигардове и Гейбриъл при къщата му. Половин час след това същата групичка се отбила и до апартамента на Майкъл, за да му вземе дрехи. Четиримата се отправили към южната част на Лос Анжелис, към една фабрика в индустриалната част. Фабриката е собственост на Франк Салазар. Направил е пари нелегално, но сега има няколко напълно легални бизнеса. Бил е инвеститор в една от офис сградите на Майкъл. В момента неговите хора пазят двамата братя.

— Още ли са във фабриката? — попита Наш.

— Тъй вярно. Искам разрешение да атакувам сградата тази нощ и да отвлека братята.

Мъжете в конферентната зала известно време помълчаха, след това плешивият представител от Москва попита:

— Сградата в населен район ли се намира?

— Тъй вярно — отвърна Бун. — Има две жилищни сгради в радиус от двеста и петдесет метра.

— Преди няколко години комитетът взе решение да избягваме действия, които биха привлекли вниманието на полицията.

Генерал Наш се наведе напред.

— Ако беше рутинна операция, щях да наредя на господин Бун да се изтегли и да изчака по-добра възможност. Но ситуацията се променя много бързо. Благодарение на квантовия компютър имаме шанса да се сдобием със съюзник с невероятна мощ. Ако проектът „Преминаване“ се окаже успешен, най-сетне ще разполагаме с технологията, нужна ни да установим контрол върху по-голяма част от населението.

— Но ни трябва странник — намеси се един от мъжете на масата.

Генерал Наш почука с пръст по масата.

— Да. Както знаем, странници вече няма. Тези двама младежи са синове на известен странник и това означава, че може да са наследили дарбата му. Трябва да ги хванем. Нямаме избор.

Мая стоеше кротко и наблюдаваше тримата мъже. Трябваше й доста време, за да се свести от електрошока, и все още изпитваше пареща болка в гърдите и лявото рамо. Докато беше в безсъзнание, мъжете бяха вързали краката й с ремък. Китките й бяха оковани в белезници и мушнати под стола. Тя се мъчеше да овладее гнева си и да открие спокойно местенце в сърцето си. Мисли си за камък, учеше я баща й. Гладък черен камък. Извади го от студения планински поток и го дръж в ръка.

— Защо не говори? — попита Боби Джей. — Ако бях на нейно място, щях да те напсувам.

Пастира погледна Мая и се разсмя.

— Опитва се да измисли как да ви пререже гърлата. Баща й я научи да убива още от малка.

— Яко.

— Те са луди — отвърна Пастира. — Друга жена арлекин, една ирландка, Блажената майка, отишла в един град в Сицилия и избила тринайсет души за десет минути. Опитвала се да освободи един католически свещеник, отвлечен от някакви мафиоти наемници. Свещеникът бил прострелян и издъхнал в една кола от загуба на кръв, но Блажената майка избягала. И сега, кълна се в бога, в един крайпътен параклис северно от Палермо има олтар, на който Блажената майка е изрисувана като Ангела на Смъртта. Дяволите да ги вземат! Проклета психопатка, това е тя.