Джон Хокс - Странникът

Бентам вярваше, че душата не съществува и че няма друга реалност, освен физичния свят. В сетния си час бе обещал да остави състоянието си на Лондонския университет, ако тялото му бъде мумифицирано, облечено в любимите му дрехи и поставено в стъклен саркофаг. Тялото на философа беше съкровените мощи на Братството и всички ходеха да го видят, когато посещаваха Лондон.

Преди година Лорънс отиде до Амстердам, за да се срещне с един от членовете на екипа на Братството. За един ден отиде и до Лондон и взе такси до Лондонския университет. Влезе откъм Гоуър Стрийт. Беше краят на лятото и беше доста топло. Студентите, по шорти и тениски, седяха на белите мраморни стъпала на Уилкинс Билдинг и Лорънс им завидя на свободата.

Бентам седеше на един стол във витрина от дърво и стъкло при входа на южната галерия. Натъпкан със слама и памук и след това облечен. Главата на философа била запазена в стъклен съд при краката му, но студентите я откраднали, за да играят с нея футбол в двора. Така че сега я нямаше — пазеха я в подземието на университета. Вместо това имаше восъчна отливка. Лицето беше бледо и някак призрачно.

Обикновено човек от охраната седеше в подобна витрина от дърво и стъкло на пет метра от философа. Понякога в израз на уважение към изобретателя на паноптикона членовете на Братството се шегуваха, че не се знае кой е по-мъртъв — Джереми Бентам или покорният зомби, който пази тялото му. Но този следобед пазачът беше изчезнал и Лорънс беше сам в залата. Бавно се приближи до витрината и се загледа във восъчното лице. Френският скулптор, който го беше изваял, си беше свършил работата много добре и леко извитите нагоре устни на Бентам подсказваха, че е доста доволен от прогреса на новото хилядолетие.

След като гледа мумията няколко секунди, Лорънс направи стъпка вляво, за да разгледа малката колекция, представяща живота на Бентам. Погледна надолу и видя нещо надраскано с червен пастел на потъмнялата месингова отливка в долната част на витрината. Овална форма и три прави линии; от проучванията си Лорънс знаеше, че това е арлекинска лютня.

Израз на презрение ли беше? Предизвикателно изявление от страна на противника? Коленичи, за да разгледа надрасканото отблизо, и видя, че една от линиите е стрелка, насочена към Бентам. Знак. Послание. Погледна по коридора към гоблена на стената в дъното. Чу се затръшване на врата някъде в сградата, но никой не се появи.

Направи нещо, помисли си. Това е единственият ти шанс. Вратата на витрината беше заключена с малък месингов катинар. Той го дръпна и го отскубна. Вратата се отвори със скърцане. Той бръкна и претърси външните джобове на черната дреха на Бентам. Нищо. Разкопча палтото и опипа памука, откри вътрешен джоб. Вътре имаше нещо. Картичка. Пощенска картичка. Взе я, прибра я в куфарчето си, затвори стъклената врата и бързо се отдалечи.

След час стоеше в една кръчма близо до Британския музей и разглеждаше картичката от „Ла Палет“, кафене на улица „Сена“ в Париж. Зелена тента. Маси и столове на тротоара. Една от масите беше отбелязана с кръстче, но Лорънс нямаше ни най-малка представа какво означава това. На гърба на картичката някой беше написал на френски: „Когато храмът падна“.

Проучи картичката, когато се върна в Америка, и прекара часове наред в ровене из интернет. Дали някой арлекин не беше оставил картичката като знак, като билет за определено място? Кой храм беше паднал? Сещаше се само за Йерусалимския храм, за свещения кивот. Светинята на всички светини.

Една вечер, докато си беше у дома, изпи цяла бутилка вино и осъзна, че някогашният орден на тамплиерите е свързан с арлекините. Предводителите на тамплиерите бяха арестувани от краля на Франция и изгорени на клада. Кога беше станало това? Включи лаптопа, влезе в интернет и откри веднага. Октомври 1307. Петък, тринайсети.

Имаше два петъка, тринайсети тази година и единият беше след няколко седмици. Лорънс промени плана си за отпуска и отлетя за Париж. Сутринта на тринайсети отиде в „Ла Палет“, облечен с пуловер с шарка на ромбове. Кафето се намираше в една странична уличка с малки арт-галерийки близо до Понт Ньоф. Лорънс седна на една масичка отвън и си поръча кафе със сметана. Беше напрегнат и развълнуван, готов за приключение, но мина цял час и нищо не се случи.

Рагледа картичката още веднъж и забеляза, че кръстчето е върху конкретна маса в крайния десен ъгъл пред ресторанта. Когато двама млади французи си дочетоха вестниците и тръгнаха за работа, се премести на избраната маса и си поръча багета с шунка. Чака до обяд. Един възрастен келнер с бяла риза и черна жилетка се приближи до масата му.