Джон Хокс - Странникът

— Не се бия за арлекините. Не съм арлекин.

— Трябва ми кола или пикап, изобщо някакво превозно средство, което не може да бъде проследено от Голямата машина.

Томас Ходещия по земята я изгледа продължително и тя усети силата в очите му.

— Добре — отвърна бавно той. — Мога да ти помогна.

Гейбриъл вървеше в канавката покрай магистралата към Сан Диего. Почти се зазоряваше. Тънка нишка оранжева светлина проблясваше на хоризонта от изток. Коли и камиони се стрелкаха покрай него на юг.

Който и да беше атакувал шивашката фабрика на Господин Балон, вероятно го причакваше да се върне в къщата в Лос Анжелис. Гейбриъл беше оставил хондата си в склада и му трябваше друг мотор. В Ню Йорк или Хонконг — градовете небостъргачи — можеше да се скрие в метрото или да се слее с тълпата. Но в Лос Анжелис пеша вървяха само бездомниците и нелегалните имигранти. Ако беше с мотор, щеше да бъде погълнат от потоците коли, които се изливаха на улиците, за да се влеят анонимно в магистралите.

През две къщи от неговата живееше един старец, Фостър. В задния му двор имаше барака за инструменти с алуминиев покрив. Гейбриъл се покатери на бетонната ограда, която отделяше магистралата от къщите, и скочи върху бараката. Погледна над покривите и видя, че от отсрещната страна е паркирана аварийна кола на енергото. Докато се чудеше какво да направи, в колата проблесна жълто пламъче. Някой вътре беше запалил цигара.

Гейбриъл скочи от бараката и отново излезе на магистралата. Слънцето се издигаше като мръсен балон над наредените един до друг складове. По-добре да го направя сега, помисли си. Ако са ме дебнали цяла нощ, вече са полузаспали.

Прехвърли се в буренясалия си заден двор. Без да губи нито секунда, се втурна към гаража и отвори с ритник страничната врата. Италианският му мотор беше по средата на гаража. Огромният му двигател, черният резервоар и късите състезателни дръжки винаги му напомняха за разярен бик, който чака тореадора.

Гейбриъл стовари юмрук върху копчето, което задвижваше релето на гаражната врата, яхна мотора и запали двигателя. Металната врата застърга и почна да се вдига. В мига, в който пролуката стана метър и половина, Гейбриъл даде пълна газ.

Трима мъже изскочиха от пикапа и се втурнаха към него. Гейбриъл изрева надолу по алеята. Мъж със синьо яке вдигна оръжието си — приличаше на пушка с гранатомет, прикачен към дулото. Гейбриъл мина през тротоара и се понесе по улицата. Мъжът стреля. Гранатата се оказа дебела пластмасова чанта, пълна с нещо тежко. Удари мотора отстрани и машината поднесе.

Не спирай, помисли си Гейбриъл. Не забавяй. Изви кормилото вляво, изправи мотора и се понесе с рев по улицата. Погледна през рамо и видя, че тримата тичат към аварийната кола.

Направи рязък завой на ъгъла, задната гума на гуцито задра по чакъла. Даде газ и бясната скорост го прилепи към седалката. Тялото му сякаш се сля с машината, увеличи мощта й. Здраво стиснал дръжките, той профуча на червено.

Движеше се по околовръстните шосета на юг от Комптън, после направи обратен завой и се понесе обратно към Лос Анжелис. По обяд мина покрай ъгъла на Уилшир и Бънди, но Майкъл го нямаше. Подкара на север към Санта Барбара и прекара нощта в един долнопробен мотел на няколко километра от брега. Върна се Лос Анжелис на следващия ден. Майкъл пак го нямаше на ъгъла.

Купи си няколко вестника и изчете всички статии. Изобщо не се споменаваше за стрелбата в шивашката фабрика. Знаеше, че вестниците и телевизионните репортери отразяват определено ниво от реалността. Това, което ставаше с него, беше на друго ниво, като паралелна вселена. Навсякъде наоколо различни общества се разрастваха или биваха унищожавани, зараждаха се нови традиции или се нарушаваха правила, а гражданите се преструваха, че лицата, показвани по телевизията, са единствените важни новини.

През останалата част от деня не слезе от мотора; спря само веднъж, за да зареди и да пие вода. Знаеше, че трябва да си намери скривалище, но нервното напрежение го караше да не спира. Когато се умори, Лос Анжелис се разпадна на парчета: отделни образи без връзка между тях. Сухи палмови листа в канавката. Огромно пластмасово пиле. Плакат на изгубено куче. Безброй знаци: „НАМАЛЕНИЕ! ПРИЕМАМЕ ВСЯКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ! ЩЕ ГО ДОСТАВИМ!“

Старец чете Библията. Момиче бърбори по телефона. После светофарът светна зелено и той се стрелна нанякъде.

Беше излизал с няколко жени в Лос Анжелис, но връзките му рядко продължаваха повече от един-два месеца. Нямаше да знаят как да му помогнат, ако потърсеше подслон при тях. Имаше няколко познати, които обичаха да се реят в небето, и двама-трима мотоциклетисти, но не му бяха чак приятели. За да избегне Мрежата, не беше близък с никого, освен с брат си.