Джон Хокс - Странникът

Понесе се на изток по Сънсет Булевард и се сети за Маги Резник. Маги беше адвокат и той й имаше доверие. Тя щеше да знае какво да направи. Зави и тръгна по криволичещия път, който водеше през Колдуотър Кениън.

Къщата на Маги беше на склона на един стръмен хълм. Гаражната врата беше в основата, после имаше три етажа от метал и стъкло, вейки по-малък от предишния, като пластове на сватбена торта. Наближаваше полунощ, но вътре още светеше. Гейбриъл натисна звънеца и Маги отвори вратата. Беше с червен хавлиен халат и рошави чехли.

— Надявам се не си дошъл да ме возиш на мотор. Студено е, тъмно е и съм уморена. Трябва да прочета още три показания.

— Трябва да говоря с теб.

— Какво е станало? Загазил ли си?

Гейбриъл кимна.

Маги се дръпна от вратата.

— Влизай тогава. Добродетелността буди възхищение, но е скучна. Вероятно точно затова се занимавам с наказателно право.

Въпреки че мразеше да готви, Маги беше казала на архитекта да проектира огромна кухня. Медни тигани висяха от куките на тавана. На дървената полица имаше кристални чаши. В огромния хладилник имаше четири бутилки шампанско и кутия с китайска храна. Докато Маги правеше чай, Гейбриъл седна на барплота. Самото му присъствие можеше да е опасно за нея, но той отчаяно се нуждаеше да каже на някого какво се беше случило. Спомени от детството започнаха да си пробиват път в мислите му.

Маги си наля чай, седна от другата страна на барплота и запали цигара.

— Добре. В момента съм твой адвокат. Това означава, че всичко, което ми кажеш, ще си остане поверително, освен ако не планираш ново престъпление.

— Нищо лошо не съм направил.

Тя махна с ръка и във въздуха се понесе ивица цигарен дим.

— Разбира се, че си, Гейбриъл. Всички правим престъпления. Първият въпрос е търси ли те полицията?

Гейбриъл й описа набързо смъртта на майка си и мъжете, които бяха нападнали Майкъл на магистралата, срещата с Господин Балон и инцидента в шивашката фабрика. Маги го слушаше, само от време на време го питаше откъде е сигурен в някой факт.

— Майкъл сам си е виновен — каза накрая. — Хората, които крият парите си от правителството, обикновено са замесени в криминални дейности. Така че щом Майкъл спре да им плаща, няма да се обърнат към властите. Просто наемат биячи.

— Може и да е нещо друго — каза Гейбриъл. — Когато бяхме малки, в Южна Дакота, някакви хора дойдоха да търсят баща ми. Изгориха къщата ни и татко изчезна, но така и не научихме защо се случи това. Майка ми ни разказа една адски налудничава история, преди да умре.

Гейбриъл не беше разказвал на никого за семейството си, но сега не можеше да се спре. Разказа някои подробности от живота им в Южна Дакота и сподели онова, което майка му беше изрекла на смъртния си одър. Маги беше прекарала по-голяма част от живота си да слуша как клиентите й обясняват престъпленията си и беше свикнала да не показва нито следа от скептицизъм преди края на разказа.

— Това ли е всичко, Гейбриъл? Някакви други подробности?

— Само толкова си спомням.

— Искаш ли коняк?

— Не.

Маги извади бутилка френски коняк и си наля.

— Няма да опровергавам казаното от майка ти, но то не се връзва с това, което знам аз. Обикновено хората си навличат неприятности заради секс, гордост или пари. Понякога и заради трите едновременно. Този гангстер, за който ти е разказал Майкъл, Винсънт Торели, е бил убит в Атлантик Сити. От това, което ми каза за Майкъл, смятам, че се е поддал на изкушението да приеме незаконно финансиране и после се е помъчил да намери начин да не връща парите.

— Мислиш ли, че е добре?

— Вероятно. Трябва им жив, ако искат да си запазят инвестицията.

— Как мога да му помогна?

— С нищо не можеш да му помогнеш — отвърна Маги. — Въпросът е дали аз ще се забъркам във всичко това. Нямаш пари, нали?

Гейбриъл поклати глава.

— Харесвам те, Гейбриъл. Никога не си ме лъгал, а това е голямо удоволствие за мен. Повечето време прекарвам в компанията на професионални лъжци. След известно време на човек му писва.

— Искам само съвет, Маги. Не искам да се замесваш в нещо, което може да се окаже опасно.

— Животът е опасен. Това го прави интересен. — Тя си допи коняка и каза решително. — Добре. Ще ти помогна. Може би, за да демонстрирам неизползваните си майчински инстинкти. — Отвори бюфета и извади няколко опаковки хапчета. — Зарадвай ме и вземи малко витамини.

Когато Виктори Син Фрейзър беше на осем, един братовчед, дошъл на гости в Лос Анжелис, и разказа за смелия арлекин, който пожертвал живота си заради Пророка. Историята беше толкова драматична, че тя начаса се почувства свързана с тази тайнствена група закрилници. Когато порасна, майка й и преподобният Джей Ти Морганфийлд се опитаха да я отклонят от верността към „Дългът не е платен“. Вики Фрейзър по принцип беше покорна последователка на църквата, но отказа да промени убежденията си в това отношение. „Дългът не е платен“ замести пиенето и измъкването през нощите — и беше единственият й акт на неподчинение.