Джон Хокс - Странникът

Холис Уилсън бил от уважавано семейство, но отказал да стане мисионер и започнал да се влачи с разни бандитчета от квартала. Родителите му се молили за него и го заключвали в стаята му. Веднъж се прибрал чак в три през нощта — един свещеник го чакал, за да прогони демоните от младото му сърце. После го арестували до една крадена кола. Накрая баща му го записал на карате в местната спортна полицейска лига: решил, че спортът може да го научи на ред и дисциплина.

Дисциплинираният свят на бойните изкуства обаче окончателно откъснал Холис от църквата. След като получил четвърти дан и черен пояс, Холис последвал един от учителите си в Южна Америка. Установил се в Рио де Жанейро, живял там цели шест години и станал майстор по бразилското бойно изкуство, наречено капоейра.

— После се върна в Лос Анжелис — продължи Вики. — Запознахме се на сватбата на сестра му. Има школа по бойни изкуства в Саут Централ.

— Опиши ми го. Как изглежда? Едър? Дребен?

— Широки рамене, но иначе строен. Коса на масури.

— А по характер?

— Самоуверен и суетен. Смята, че е божи дар за жените.

Школата по бойни изкуства на Холис Уилсън се намираше на Флорънс Авеню, навряна между един магазин за алкохол и някаква видеотека. На стъклото на вратата с ярки червени и жълти букви пишеше:

„ЗАЩИТИ СЕ! КАРАТЕ, КИКБОКС И БРАЗИЛСКА КАПОЕЙРА. БЕЗ ДОГОВОР. ПРИЕМАТ СЕ И НАЧИНАЕЩИ“

Вътре биеше барабан. Звуците се засилиха, щом отвориха вратата. Холис беше преградил антрето с шперплат и беше направил приемна с бюро и сгъваеми столове. На таблото за съобщения имаше програма на занятията и плакати на местни турнири по карате. Мая и Вики минаха през две малки съблекални със стари покривала за легла, провесени вместо врати, и влязоха в дълго помещение без прозорци.

Един старец думкаше конга в ъгъла, звуците отекваха в бетонните стени. Капоейристите, с тениски и бели памучни панталони, се бяха подредили в кръг. Пляскаха с ръце в такт с барабана и наблюдаваха двама, които се биеха. Единият беше нисък латиноамериканец, отпред на тениската му пишеше: „Мисли критично“. Опитваше се да се защити от чернокож млад мъж, който му даваше инструкции между ритниците. Чернокожият ги погледна и Вики бутна Мая по ръката — явно това беше Холис Уилсън. Имаше дълги крака и мускулести ръце. Косата му стигаше до раменете. След като го наблюдава няколко минути, Мая прошепна на Вики:

— Ще свърши работа.

Капоейрата бе странна смесица от грация и насилие и приличаше на ритуален танц. След като Холис и латиноамериканецът приключиха, в кръга влязоха други двама. Започнаха спаринга, редуваха премятания, удари и ритници със завъртане. Който паднеше, се изправяше с отскок, подпирайки се на ръцете си. Тениските им за секунди подгизнаха от пот.

Изредиха се и всички останали. Холис се намесваше, като ту нападаше, ту се отбраняваше. Ритъмът се засили и всеки мина по още веднъж до последната серия двубои, която наблягаше на широки движения с крака и мълниеносни ритници. Накрая Хрлис кимна на барабаниста и тренировката приключи.

Уморените ученици седнаха на пода. Дишаха тежко. Холис изобщо не изглеждаше уморен. Крачеше пред тях и говореше като проповедник.

— Има три вида човешка реакция: съзнателна, инстинктивна и машинална. Съзнателна е, когато мислиш за действията си. Инстинктивна, когато просто реагираш. Машинална, когато правиш нещо по навик, защото вече си го правил много пъти.

Замълча и огледа учениците. Преценяваше слабостите и силните им страни.

— В Новия Вавилон много от хората, които познавате, си мислят, че действат съзнателно, но всъщност реакцията им е машинална. Като роботи карат колите си по магистралата, отиват на работа, взимат си чека със заплата в замяна на потта, болката и унижението, прибират се вкъщи, за да слушат фалшивия смях от телевизионния екран. Те вече са мъртви. Или умират. Но не го знаят.

— Има и друга група хора — купонджиите. Пушат трева. Пият бира. Опитват се да забършат нещо за един бърз тек. Мислят си, че следват инстинктите си, природните си сили… но знаете ли какво? И те са като машинки. Воинът е нещо друго. Той използва силата на ума си, за да действа смислено и със силата на сърцето си, за да следва инстинктите си. Воините никога не правят нищо машинално, освен когато си мият зъбите. — Холис замълча и разпери ръце. — Опитайте се да мислите. Чувствайте. Бъдете истински. — Плесна с ръце. — Това е всичко за днес.

Учениците се поклониха на учителя си, грабнаха саковете си, нахлузиха сандалите си на бос крак и излязоха от школата. Холис се обърна към Вики и се засмя.