Джон Хокс - Странникът

Последното биометрично препятствие беше скенерът за пръстови отпечатъци. Макар че киселина или пластична операция можеха да променят пръстовите отпечатъци, резултатът беше постоянен и оставяше белези. По време на едно пътуване в Япония Тръна откри, че учени от университета в Йокохама са копирали отпечатъци, оставени върху стъклена чаша, и са ги превърнали в желатинови люспи, които могат да покрият отпечатъците на човек. Тези „напръстници“ бяха много тънки и се слагаха трудно, но един от паспортите на Мая имаше различни отпечатъци за съответната фалшива самоличност.

Докато преравяше кашоните в склада, Мая намери кожена тоалетна чантичка, в която имаше две подкожни спринцовки и различни медикаменти за промяна на външния вид. Паспорти. Напръстници. Контактни лещи. Да, имаше всичко. Прерови и останалите кутии и откри ножове, пистолети и пачки валута от различни страни. Имаше нерегистриран сателитен телефон, лаптоп и генератор на случайни числа с размерите на кутийка кибрит. Генераторът беше арлекински артефакт, важен колкото и мечът. Някога рицарите, които бранели пилигримите, носели зарове от кокал или слонова кост и ги хвърляли на земята преди битка. Сега просто трябваше да натисне копчето и по екрана започваха да проблясват случайни числа.

На сателитния телефон имаше залепен запечатан плик. Мая го отвори. Беше писмо от баща й.

„В интернет дебне Хищника. Винаги се преструвай на гражданка и използвай завоалиран език. Бъди нащрек, но не се бой. Още от съвсем малка винаги си била силна и изобретателна. Сега, когато остарявам, се гордея с едно-единствено нещо в живота си — че си моя дъщеря.“

В Прага Мая не плака за баща си. По време на пътуването към Лондон се беше съсредоточила върху собственото си оцеляване. Но сега, сама в склада, седна на земята и се разрида. Все още имаше няколко оцелели арлекини, но на практика беше сама. Една грешка да направеше, дори съвсем малка, Табулата щеше да я унищожи.

Неврологът изследовател доктор Филип Ричардсън беше използвал различни техники за изучаване на човешкия мозък. Беше изучавал томографски изображения, рентгенови и магнитнорезонансни изображения, които показваха как мозъкът мисли и реагира на стимули. Беше правил дисекция на мозъци, претеглял ги беше и беше държал сивкаво-кафявата тъкан в ръката си.

Всички тези експерименти му позволяваха да наблюдава дейността на собствения си мозък, докато изнасяше лекции в Йейл. Водеше лекциите си по картончета с бележки, щракаше едно копче и зад гърба му се появяваха различни изображения. Сега се почеса по врата, почеса се по левия крак и докосна гладката повърхност на подиума — направи го, докато преброяваше студентите в аудиторията и ги разпределяше в различни категории. Имаше колеги от медицинския факултет и десетина студенти от Йейл. Беше избрал провокативно заглавие на лекцията си: „Господ в кутия. Най-новите открития в неврологията“ — и с удоволствие забеляза, че присъстват и няколко души извън академичните среди.

— През последното десетилетие изучавах неврологичната основа на духовните преживявания. Събрах представителна извадка от хора, които често медитират или се молят, после ги инжектирах с радиоактивен изотоп винаги, когато усещаха, че са осъществили връзка с Бога и безкрайната вселена. Резултатите са следните…

Натисна копчето и на екрана се показа човешки мозък. Няколко части от него проблясваха в червено, докато други бяха бледо оранжеви.

— Когато човек се моли, челният дял на мозъчната кора се съсредоточава върху думите. През това време главният теменен дял, най-отгоре на мозъка, потъмнява. Лявото полукълбо обработва информацията за положението във времето и пространството. То ни дава представата за конкретно физическо тяло. Когато теменният дял изключи, вече не можем да правим разлика между нас самите и останалия свят. В резултат на това обектът вярва, че е във връзка с вечната и безкрайна мощ на Бога. Усещането е за духовно изживяване, но всъщност е просто неврологична илюзия.

Натисна копчето и показа друг образ на мозъка.

— През последните години също така изследвах мозъка на хора, които вярват, че са имали мистични преживявания. Обърнете внимание на следващите няколко кадъра. Индивиди, които получават религиозни видения, реагират на импулси на неврологична стимулация в слепоочния дял, където се намира зоната на езика и концептуалното мислене. За да повторя преживяването, залепих електромагнити на черепа на доброволците, подложили се на експеримента, и създадох слабо магнитно поле. Всички субекти разказаха, че имат усещане за излизане от тялото и чувството, че са в пряк контакт с божествена сила. Експерименти като този ни карат да поставим под въпрос традиционните представи по отношение на човешката душа. В миналото тези въпроси са се разглеждали от философи и теолози. За Платон и Тома Аквински би било немислимо в дебатите да се включи лекар. Но ние навлязохме в ново хилядолетие. Докато свещениците продължават да се молят, а философите — да спекулират, невролозите са хората най-близо до отговора на фундаментални въпроси на човечеството. Моето научно виждане, потвърдено от експериментите, е, че Господ живее в нещото, скрито в тази кутия.