Джон Хокс - Странникът

Бун прелисти договора и стигна до последната страница.

— Подписали сте го, нали, доктор Ричардсън? Това е вашият нотариално заверен подпис?

— Разбира се. Но защо искат да говорят с мен точно сега?

— Сигурен съм, че е нещо дребно, което трябва да се изясни. Вземете си бельо и четката за зъби. Ще ви откарам до нашия изследователски център в Пърчейз, Ню Йорк. Искат да прегледате някакви данни довечера, за да можете да се срещнете с управителния съвет утре сутринта.

— Дума да не става — възрази Ричардсън. — Имам лекции. Не мога да напусна Ню Хейвън.

Бун го сграбчи за дясната ръка. Стисна го здраво, така че докторът да не може да избяга. Не извади пистолет, нито отправи някакви заплахи, но в него имаше нещо много сплашващо. За разлика от повечето хора, той не показваше нито съмнение, нито колебание.

— Знам програмата ви, доктор Ричардсън. Проверих я, преди да дойда. Утре нямате часове.

— Пуснете ме, ако обичате.

Бун го пусна.

— Няма да ви принуждавам да се качите в колата и да дойдете в Ню Йорк. Изобщо нямам такова намерение. Но ако решите да се държите неразумно, трябва да се подготвите за някакви негативни последствия. А аз вечно ще съжалявам, че толкова умен човек е направил погрешен избор.

Като боец, който е доставил съобщение, Бун бързо се извърна и тръгна към джипа. Доктор Ричардсън се почувства така, сякаш го бяха ударили в корема. За какво говореше този човек? Негативни последствия!

— Момент, господин Бун. Моля ви…

Бун спря до бордюра. Вече беше тъмно и Ричардсън не виждаше лицето му.

— Ако отида в изследователския център, къде ще отседна?

— Имаме много удобни служебни апартаменти.

— И ще се прибера до утре следобед?

— Естествено, че ще се приберете. — В гласа на Бун като че ли прозвуча насмешка.

Доктор Ричардсън събра най-необходимото в един сак. Нейтан Бун го чакаше долу във фоайето. Тръгнаха веднага и се отправиха на юг към Ню Йорк. Когато влязоха в Уестчестър Каунти, близо до град Пърчейз, Бун отби по някакъв двулентов път. Джипът минаваше покрай скъпи имения. По моравите растяха бял дъб и кленове, тревата беше покрита с есенни листа.

Малко след осем Бун зави по една покрита с чакъл алея и спря пред входа на ограден с висок зид двор. Дискретна табела ги уведомяваше, че са пристигнали в изследователски център на фондация „Евъргрийн“. Пазачът в будката позна Бун и отвори вратата.

Спряха на малък паркинг, заобиколен от борове, и слязоха. Пет големи сгради запълваха двора: четири от стомана и стъкло в четирите края, всяка свързана с останалите със затворен пасаж на нивото на втория етаж, и пета, в центъра на правоъгълника, без прозорци, облицована с бял мрамор. Доктор Ричардсън се сети за Кааба, мюсюлманското светилище в Мека, където пазеха тайнствения черен камък, който Авраам бил получил от ангела.

— Това е библиотеката на фондацията — каза Бун и посочи сградата в северния край на четириъгълника. — По посока на часовниковата стрелка следва центърът за генни изследвания, центърът за компютърни изследвания и административният център.

— А бялата сграда в средата?

— Това е изследователски център по неврологична кибернетика. Построиха го миналата година.

Бун поведе Ричардсън към административния център. Преддверието беше празно, имаше само охранителна камера, монтирана на стената. В дъното на помещението имаше два асансьора. Единият се отвори.

— Наблюдават ли ни?

Бун повдигна рамене.

— Винаги има такава вероятност, докторе.

— Някой сигурно ни наблюдава, защото ни отвориха вратите на асансьора.

— Нося персонален чип, настроен на радиочестота. Наричаме го „защитен чип“. Чипът казва на компютъра, че съм в сградата и се приближавам до асансьора.

Влязоха в кабинката и вратата се плъзна зад тях. Бун махна с ръка към сивата пластина, вградена в стената. Чу се тихо щракване и асансьорът започна да се издига.

— В повечето сгради използват персонални карти.

— Тук малко хора използват карти. — Бун вдигна ръка и Ричардсън видя белег на дясната му китка. — Но всеки с достъп до силно охраняемите зони има защитна връзка, имплантирана под кожата. Имплантът е много по-сигурен и ефективен.

Слязоха на третия етаж и Бун заведе Ричардсън в един апартамент със спалня, баня и всекидневна.

— Тук ще прекарате нощта. Настанете се удобно.

— Какво ме очаква?

— Няма от какво да се тревожите, докторе. Просто искат да говорят с вас.