Джон Хокс - Странникът

Същия следобед получи отговор на Стената на арлекините: един тухлен зид близо до спирката на метрото при Холбърн, където се оставяха съобщения под формата на графити. С оранжев тебешир някой беше изрисувал арлекинска лютня, поредица числа и думите: Пет/Шест/Буш/Грийн. Лесно за дешифриране. Цифрите бяха часът и датата. Мястото на срещата беше на Шефърдс Буш Грийн 56.

Пъхна пистолета в джоба на якето си и метна калъфа с меча през рамо. Шефърдс Буш Грийн 56 се оказа евтин киносалон в съседната улица на Емпайър Тиътър. Този следобед даваха китайски кунгфу екшън и документалния филм „Прованс: омагьосващата земя“.

Купи си билет от дремещата млада жена в будката. Някой беше надраскал три преплитащи се арлекински ромба на входа на втория салон и тя влезе. На третия ред дремеше някакъв пияница. Когато светлините угаснаха и филмът започна, мъжът клюмна и захърка.

Филмът нямаше нищо общо с провинциална Франция. Саунд тракът бе надран запис на американската джаз певица Жозефин Бекер, която припяваше „Имам две любови“, докато на екрана минаваха кадри от новинарски емисии и исторически снимки, свалени от интернет. Всеки попаднал на прожекцията щеше да реши, че филмът е визуална боза, смесица от несвързани кадри на страдание, потисничество и насилие. Само Мая си даваше сметка, че филмът представя арлекинския поглед върху света. Историята от учебниците в училище беше илюзия. Странниците бяха единствената реална сила, предизвикваща промяна в света, а Табулата искаше да ги унищожи.

Хилядолетия наред убийствата се извършвали от крале и религиозни водачи. Някой странник се появявал в традиционно общество и проповядвал нови възгледи, които били заплаха за властниците. Печелел последователи и после бивал унищожаван. Постепенно владетелите започнали да следват „стратегията на цар Ирод“. Ако в някоя етническа или религиозна група имало повече странници, властите избивали всички членове на групата, до които успеели да се доберат.

Към края на Възраждането малка групичка хора, нарекли себе си Братството, започнали да организират атаките. Като използвали богатството и връзките си, те можели да убият арлекини или да проследят странници, избягали в друга страна. Братството служело на крале и императори, но членовете му смятали, че са над светския израз на власт. Това, което ценели най-много, било стабилността и подчинението: общество, в което цари ред и порядък и всеки си знае мястото.

През осемнайсети век английският философ Джереми Бентам измислил паноптикона: модел на затвор, където един надзирател можел да следи стотици затворници, без те да го виждат. Братството използвало идеята на паноптикона като теоретична основа на идеите си. Вярвали, че е възможно да установят контрол върху целия свят веднага щом и последният странник бъде премахнат.

Макар че Табулата имала пари и власт, арлекините успявали да защитават странниците стотици години. Въвеждането на компютрите и разпростирането на Голямата машина променило всичко. Табулата най-сетне се сдобила със средства за проследяване и унищожаване на врага. След Втората световна война в света имало само двайсетина странници. Сега нямаше нито един, а от арлекините бяха останали едва шепа воини. Въпреки че Братството не излизаше на светло, то беше достатъчно уверено, за да създаде обществена организация, наречена фондация „Евъргрийн“.

Всеки журналист или историк, който започваше да се рови в легендите за странници и арлекини, биваше сплашван или уволняван. Интернет страниците за странници бяха заразени с компютърни вируси, които ставаха неконтролируеми и скапваха системата. Компютърните специалисти атакуваха законните сайтове и после правеха фалшиви, които свързваха теориите за странниците с кръговете в нивята, НЛО и Апокалипсиса. Обикновените граждани чуваха слухове за тайни конфликти, но нямаше как да разберат истината.

Жозефин Бекер продължаваше да пее. Пияният продължаваше да хърка. На екрана продължаваха убийствата. Мая гледаше кадри от новините, отразяващи изказванията на висши държавници от различни правителства, всички до един старци с изцъклени очи и самодоволни усмивки, старци, които контролираха армии войници и полицаи. Все членове на Братството или техни поддръжници. Загубени сме, помисли си. И то завинаги.

По средата на филма в залата влязоха мъж и жена и седнаха на първия ред. Мая извади пистолета и махна предпазителя. Готова беше да се защити. А мъжът свали ципа на панталона си и проститутката се наведе и започна да го обслужва. Жозефин Бекер и кадрите с унищожаването на странниците не оказваха никакъв ефект върху пияния, но сега той се събуди и изръмжа завалено: