Джон Хокс - Странникът

Бун излезе и вратата тихо изщрака. Това е лудост, помисли си Ричардсън. Държат се с мен като с престъпник. Закрачи нервно, после постепенно гневът му започна да се стопява. Може наистина да беше сбъркал някъде. На онази конференция в Ямайка или нещо друго? Няколко обяда и няколко хотелски стаи, които нямаха нищо общо с изследванията. Откъде бяха разбрали за това? Кой им беше казал? Замисли се за колегите си от университета и реши, че някои от тях му завиждат за успеха.

Вратата се отвори и влезе млад азиатец с дебела папка. Беше облечен в безупречно бяла риза и носеше черна тясна вратовръзка, което му придаваше чист и почтителен вид.

— Добър вечер, докторе! Аз съм Лорънс Такава, мениджър „Специални проекти“ във фондация „Евъргрийн“. Преди да започнем, искам само да ви кажа, че вашите книги ми доставят истинско удоволствие, особено „Машината в черепа“. Теориите ви за мозъка определено са доста интересни.

— Искам да знам защо съм тук.

— Трябва да поговорим с вас. Клауза 18-С от договора ни дава тази възможност.

— Защо се срещаме тази вечер? Знам, че съм подписал договор, но това е доста необичайно. Можехте да се обадите на секретарката ми й да си запишете среща.

— Търсим отговор на конкретна ситуация.

— Какво желаете? Заключенията от тазгодишното изследване? Изпратих ви предварителен доклад. Никой ли не го е чел?

— Не сте тук, за да ни казвате нещо, доктор Ричардсън. Ние сме тези, които искаме да ви предоставим важна информация. — Лорънс махна към столовете и двамата седнаха един срещу друг. — Правили сте няколко различни експеримента през последните шест години, но изследванията ви потвърждават една конкретна идея: във Вселената няма духовна реалност, човешкото съзнание е просто биохимичен процес, който протича в мозъка ни.

— Това е доста опростен извод, господин Такава. Но по същество е верен.

— Резултатите от вашите изследвания потвърждават философията на фондация „Евъргрийн“. Хората, които ръководят фондацията, вярват, че всяко човешко същество е автономна биологична единица. Мозъкът ни представлява органичен компютър, като възможностите му се определят от генетичното наследство. Приживе пълним мозъка си със заучени знания и условни рефлекси на различни преживявания. Когато умрем, компютърът в мозъка се унищожава заедно с цялата информация в него и с всички оперативни програми.

Ричардсън кимна.

— Мисля, че е повече от ясно.

— Чудесна теория — отвърна Лорънс. — За съжаление, не е вярна. Открихме, че частица енергия съществува във всяко живо същество, и то независимо от мозъка или тялото. Тази енергия прониква във всяко растение или животно от мига на появата ни на този свят. И ни напуска, когато умрем.

Ричардсън се опита да сдържи усмивката си.

— Говорите за човешката душа.

— Наричаме го Светлината. Изглежда, следва законите на квантовата теория.

— Наричайте го както си искате, господин Такава. Не ме интересува особено. Нека за момент да приемем, че наистина имаме душа. Тя е у нас приживе. И ни напуска, когато умрем. Дори и да приемем съществуването на душа, тя няма нищо общо с живота ни. Искам да кажа, че нищо не можем да направим с нея. Нито да я измерим. Нито да потвърдим съществуването й. Нито да я извадим и да я сложим в буркан.

— Група хора, наречени странници, са в състояние да контролират светлината си и да я изпращат извън тялото си.

— Не вярвам на подобни спиритически щуротии. Това не може да се докаже експериментално.

— Прочетете това и ми кажете какво мислите. — Лорънс сложи зелената папка на масата.

После излезе и Ричардсън остана сам. Разговорът беше толкова странен и неочакван, че не знаеше как да реагира. Странници. Светлината. Защо служител в научна организация ще си служи с подобни термини? Доктор Ричардсън предпазливо докосна зелената папка, сякаш съдържанието й можеше да го изгори. Пое си дълбоко дъх, отвори я и започна да чете.

Имаше пет номерирани части. Първата обобщаваше преживяното от различни хора, които вярваха, че духът им е напускал тялото, преодолял е четири прегради и е преминал в друг свят. Тези „странници“ бяха убедени, че енергията, която носят всички човешки същества в телата си, е като тигър в клетка. И че вратата на клетката изведнъж се отваря и светлината се освобождава.

Втората част описваше живота на няколко странници, появили се през последното хилядолетие. Някои бяха станали отшелници и се бяха оттеглили да живеят в пустинята, но много от останалите бяха оглавили бунтове и се бяха опълчили на властта. Тъй като напускали света, странниците виждали всичко от различна гледна точка. Авторът на тази част изказваше предположението, че свети Франциск от Асизи, Жана д’Арк и Исак Нютон били странници. Прочутият „Тъмен дневник“, който се пазел скрит в подземното хранилище на Кеймбридж, разкривал, че английският математик сънувал как преминава през преградите вода, земя, въздух и огън.