Джон Хокс - Странникът

Санта Моника беше квартал със скъпи къщи, построени близо до път с две платна, който водеше към брега. Гейбриъл взе кафявия плик, който лежеше на нечии стълби, и полетя да го занесе на някакъв брокер, който се занимаваше с ипотеки — чак в западен Холивуд. Когато стигна на адреса, свали каската и влезе в офиса. Мразеше тази част от работата. С мотора беше свободен да иде където си пожелае. Пред рецепцията тялото му се движеше мудно, натежало от тежките ботуши и коженото яке.

Обратно на мотора. Запалваш с един ритник. Политаш напред.

— Скъпи Гейбриъл, чуваш ли ме? — прозвуча милият глас на Лора в слушалката. — Надявам се, че си закусил добре. Добрата комбинация от въглехидрати стабилизира кръвната захар.

— Не се тревожи. Хапнах.

— Добре. Имам пратка за теб в Сенчъри Сити.

Гейбриъл знаеше адреса много добре. Беше излизал с няколко от момичетата на рецепцията и секретарките, с които се беше запознал, като доставяше пратките, но се беше сдобил с една-единствена истинска приятелка, адвокатката Маги Резник. Преди година беше киснал пред кабинета й, за да вземе пратка — наложи се да чака, докато секретарките търсят забутан някъде документ. Маги го беше разпитала за работата му и си говориха цял час — дълго след като документът беше намерен. Той предложи да я повози на мотора си и се изненада, когато тя прие.

Маги беше на шейсет и няколко, дребна енергична жена, влюбена в червените рокли и скъпите обувки. Арти каза, че защитавала закъсали филмови звезди и други знаменитости, но тя рядко говореше за делата си. Държеше се с Гейбриъл като с любим безотговорен племенник.

— Трябва да идеш в колеж — казваше му. — Да си отвориш банкова сметка. Да си купиш къща. — Гейбриъл никога не следваше съветите й, но му беше приятно, че се тревожи за него.

Качи се на двайсет и втория, етаж и момичето на рецепцията му махна към кабинета на Маги. Тя пушеше и говореше по телефона.

— Разбира се, че може да се срещнеш с областния прокурор, но няма сделка. Няма сделка, защото той няма доказателства. Кажи му да си гледа работата и ми се обади пак. — Затвори и изтръска пепелта от цигарата си. — Копелета! Всичките са лъжливи копелета!

— Имаш ли пратка за мен?

— Нямам. Просто исках да те видя. Ще платя на Лора за доставката.

Гейбриъл седна на дивана и си разкопча якето. На масичката имаше бутилка минерална вода и той си наля.

Маги се наведе напред и го погледна много страшно.

— Ако си наркодилър, Гейбриъл, ще те убия собственоръчно!

— Не съм.

— Разказа ми за брат си. Не се набърквай в далаверите му за правене на пари.

— Той купува имоти, Маги. Офис сгради.

— Надявам се, скъпи. Ще му отрежа езика, ако те въвлече в нещо нелегално.

— Какво е станало?

— Работя с едно бивше ченге, сега е консултант по охрана. Помага ми, когато някоя откачалка реши да досажда на клиентите ми. Вчера говорихме по телефона и изведнъж той каза: „Познаваш ли куриер на име Гейбриъл?“ Естествено, казах му, че познавам. И той каза: „Едни приятели ме разпитваха за него. Къде работи. Къде живее“.

— Кои?

— Не ми каза — отвърна Маги. — Но бъди предпазлив, скъпи. Някой с власт се интересува от теб. Катастрофа правил ли си наскоро?

— Не.

— Някакви съдебни дела?

— Разбира се, че не.

— Ами приятелки? — Тя се втренчи в него. — Някоя богата? Някоя омъжена?

— Излязох с момичето, с което се запознах на празненството ти. Андреа…

— Андреа Скофийлд? Баща й има четири винарски изби в Напа Вали. — Маги се разсмя. — Това ще да е. Дан Скофийлд те проверява дали ставаш.

— Возих я с мотора няколко пъти.

— Не се тревожи, Гейбриъл. Ще говоря с Дан и ще му кажа да не я пази толкова. А сега изчезвай. Трябва да се подготвя за едно изслушване.

Гейбриъл вървеше през подземния гараж. Беше изпълнен със страх и подозрение. Ами ако някой го наблюдаваше точно в този момент? Двамата мъже в пикапа? Жената с куфарчето, която вървеше към асансьорите? Бръкна в куриерската си чанта и напипа гаечния ключ. Ако се наложеше, можеше да го използва като оръжие.

Родителите му щяха да побягнат още щом чуеха, че някой разпитва за тях. Но той живееше в Лос Анжелис вече пет години и никой не беше тропал по вратата му. Може би трябваше да послуша съвета на Маги: да иде в колеж и да си намери истинска работа. Ако си свързан с Мрежата, животът ти става по-съдържателен.

Докато палеше мотора, приказката на майка му се върна с цялата си успокоителна сила. Двамата с Майкъл бяха изгубените принцове, предрешени в дрипи, но находчиви и смели. Избръмча по рампата към изхода и се вля в движението, като рязко изпревари един пикап. Втора скорост. Трета скорост. По-бързо. Отново беше в движение, винаги в движение, малка искрица разум, заобиколена от машини.