Джон Хокс - Странникът

Вече бяха на височината на Еверест и беше много студено. Вероятно корейците бяха решили да направят някакъв зрелищен скок, но Ник искаше да са в зоната на безопасност, преди да им е свършил кислородът в бутилките. Един по един те се изправяха, отиваха до вратата и падаха в небето. Гейбриъл седеше на мястото до пилота, така че щеше да е последен. Преструваше се, че затяга коланите, за да остане съвсем сам по време на полета. Когато стигна до вратата, се забави още няколко секунди, после вдигна палци към Ник, скочи от самолета и започна да пада.

Превъртя се по гръб, за да вижда само синевата горе. Небето беше тъмносиньо, по-тъмно, отколкото можеш да го видиш от земята. Среднощно синьо с една далечна светла точка. Венера. Богинята на любовта. Бузите започнаха да го парят, но той не обърна внимание на болката, а се съсредоточи върху небето, върху абсолютната чистота на света, който го заобикаляше.

На земята две минути бяха равни на прекъсването за реклами по време на някое телевизионно шоу, петстотин метра лазене през задръстване по магистралата, куплет от популярна любовна песен. Но докато падаш във въздуха, всяка секунда се раздува като гъба, накисната във вода. Гейбриъл мина през слой топъл въздух и отново се върна в студа. Беше пълен с мисли, но не мислеше. Всички съмнения и компромиси в живота му на земята се бяха стопили.

Висотомерът на китката му започна да писука. Той се превъртя и загледа скучния пейзаж на Южна Калифорния и хълмовете далече долу. Когато се приближи към земята, започна да различава коли и редици къщи, както и жълтеникавия смог, който се издигаше над магистралата. Искаше му се да пада вечно, но едно тихо гласче в главата му го изкомандва да дръпне дръжката.

Погледна нагоре към небето — опита се да запомни точно как изглежда — и парашутът се разтвори над главата му.

Гейбриъл живееше в къща в западната част на Лос Анжелис на пет метра от магистралата към Сан Диего. През нощта бяла река от фарове потичаше на север през прохода Сепулведа, а успоредна река от стопове се понасяше на юг към крайбрежните градове и Мексико. След като хазаинът му, господин Варосян, открил, че в къщата му живеят седемнайсет възрастни и пет деца, и успял да ги депортира в Ел Салвадор, пуснал обява „само за един наемател, без изключения“. Смяташе, че Гейбриъл се занимава с нещо незаконно — нощен клуб или продажба на крадени части от коли. На господин Варосян хич не му пукаше за частите, но пък имаше няколко правила: никакво оръжие, никакви наркотици, никакви котки.

Гейбриъл чуваше постоянния грохот на колите, камионите и рейсовете, които се отправяха на юг. Всяка сутрин отиваше до телената ограда, за да види какво е изхвърлила магистралата на брега му. Хората непрекъснато мятаха разни неща през прозорците на колите си: хартии от сандвичи и вестници, пластмасова Барби с проскубана коса, мобилни телефони, нахапано парче козе сирене, използвани презервативи, градински инструменти и пластмасова урна за кремация, пълна с почернели зъби и прах.

Провисналите врати на гаража бяха осеяни с бандитски графити, а моравата отпред се задушаваше от бурени, но Гейбриъл не пипаше нищо извън къщата. Това беше маскировка, като дрипите, които носеха изгубените принцове. Миналото лято на една разпродажба си беше купил от една религиозна група стикер за калника: „Обречени сме навеки, ако не беше кръвта на Нашия Спасител“. Изряза всичко и остави само „Обречени сме навеки“, и го лепна на входната врата. Когато брокерите на недвижимо имущество и търговците от врата на врата започнаха да избягват къщата, се почувства така, сякаш беше спечелил сериозна победа.

Отвътре къщата беше чиста и приятна. Всяка сутрин, когато слънцето светеше под определен ъгъл, стаите се изпълваха със светлина. Майка му казваше, че растенията прочистват въздуха и те зареждат с положителни мисли, затова той имаше повече от трийсет — висяха от тавана или растяха в саксии на пода. Спеше на футон в една от спалните и държеше всичките си вещи в няколко брезентови раници. Шлемът му за кендо и оръжията бяха сложени върху специална рамка до стойката, на която бе нагласил бамбуков меч шинай и стария японски меч на баща си. Когато нощем се събудеше и отвореше очи, имаше чувството, че някой самурай го пази докато спи.

Втората спалня беше празна, като се изключеха няколкостотинте книги, струпани на камари до стените. Вместо да си извади карта за библиотеката и да търси конкретна книга, Гейбриъл четеше всяка книга, която откриеше него. Някои клиенти му даваха своите, когато ги прочетяха, а и той събираше разни, оставени по чакалните или на мантинелата на магистралата. Имаше от масовите с меки корици, имаше с твърди корици, имаше технически описания за метални сплави и три покрити с петна от вода романа на Дикенс.