Джон Хокс - Странникът

— Дългата война свърши. Странниците изчезнаха, а арлекините са сразени. Мога да те убия веднага, но се нуждая от помощта ти, за да си свърша работата.

— Никого няма да предам.

— Ако ни сътрудничиш, ще оставим Мая да живее нормално. Ако откажеш, чака я много неприятна смърт. Наемниците ми два дни изнасилваха китайката арлекин, която заловихме в Пакистан. Много им хареса, че се бореше и отбраняваше. Явно местните жени се предават веднага.

Тръна мълчеше и Бун се зачуди дали обмисля предложението. Дали обичаше дъщеря си? Способни ли бяха арлекините на подобни чувства? Мускулите на ръцете на Тръна се изопнаха — опитваше се да разкъса белезниците. Отказа се и се отпусна тежко в инвалидната количка.

Бун включи слушалката си и каза по микрофона.

— Господин Харкнес, моля, качете се. Теренът е обезопасен.

Сърбинът и Лутка извлякоха Тръна от количката, помъкнаха го към спалнята и го проснаха на земята. Харкнес се появи след минута, запъхтян от тежестта на клетката. Беше възрастен англичанин и рядко говореше. На Бун му беше много трудно да седи до него в ресторанта. Имаше нещо в жълтите му зъби и бледата кожа, нещо, което напомняше за смърт и разлагане.

— Знам за какво мечтаете арлекините. За достойна смърт. Нали така? Мога да ти я уредя — благородна смърт, достойно посрещане на сетния миг. Но ти трябва да ми дадеш нещо в замяна. Кажи ми как да открия двамата ти приятели Липата и Блажената майка. Ако откажеш, има по-унизителна възможност…

Харкнес постави клетката до вратата на спалнята. Отгоре имаше дупки, за да влиза въздух, самата клетка беше от дебела телена мрежа. Нокти драскаха по металния под на клетката и Бун чу раздразнено ръмжене.

Извади бръснача от джоба си.

— Докато вие, арлекините, стояхте в капана на средновековните си мечти, Братството се сдоби с нов източник на познание. И преодоля предизвикателствата на генното инженерство.

Сряза кожата под очите на арлекина. Създанието в клетката вече можеше да подуши кръвта на Тръна. Нададе странен хихикащ звук, после удари по страничната стена и раздра телената мрежа с ноктите си.

— Това животно е генетично създадено да бъде агресивно и безстрашно. Напада, без да мисли за собственото си оцеляване. Това няма да е достойна смърт. Ще бъдеш изяден жив.

Лейтенант Лутка отиде във всекидневната. Сърбинът изглеждаше заинтригуван и уплашен. Стоеше няколко крачки зад Харкнес в тъмното.

— Последен шанс. Кажи поне нещо. Признай победата ни.

Тръна се претърколи и смени позицията си, без да изпуска от поглед клетката. Бун осъзна, че арлекинът ще се бие, когато създанието го нападне, и ще се опита да го смаже с тялото си.

— Мисли каквото искаш — бавно промълви Тръна. — Но това е достойна смърт.

Бун отстъпи към вратата и извади пистолета си. Трябваше да убие звяра, след като той довършеше Тръна. Хихикането престана и създанието притихна, явно готово да скочи върху жертвата си. Бун кимна на Харкнес и старецът прекрачи клетката и бавно вдигна решетката.

Пред Карловия мост Мая осъзна, че следят. Тръна й беше казвал, че очите излъчват енергия. Ако си достатъчно чувствителен, можеш да усетиш вълните, които идват към теб. В Лондон, докато още беше малка, баща й наемаше джебчии да я следят от училище. Трябваше да ги забележи и да ги удари с металните топки, които държеше в ученическата си чанта.

Вече бе съвсем тъмно. Тя мина по моста и зави наляво. Реши да отиде до църквата „Дева Мария с вериги“ — дворът й беше неосветен и имаше много различни начини за бягство. Продължавай да вървиш, каза си. Не поглеждай през рамо. Самотна улична лампа грееше с тъмножълта светлина. Мая пресече улицата, върна се назад и се скри в сенките. Клекна зад един контейнер за боклук и зачака.

Десет секунди. Двайсет секунди. После малкият трол — таксиметровият шофьор, който я беше закарал до хотела — се появи на тротоара. Никога не се колебай. Действай незабавно. Щом свърна в уличката, тя извади стилета и го нападна в гръб, стисна го с лявата ръка през врата и опря острието в тила му.

— Не мърдай. Не се опитвай да избягаш. — Гласът й беше нежен, почти прелъстителен. — Сега ще се дръпнеш вдясно и не искам никакви проблеми.

Завъртя го, завлече го в сенките и го опря в контейнера. Острието вече опираше в адамовата му ябълка.

— Кажи ми всичко. Не ме лъжи. И може да не те убия. Разбра ли ме?

Ужасен, тролът кимна.

— Кой те нае?

— Един американец.

— Как се казва?