Джон Хокс - Странникът

Чу по радиото гласа на лейтенант Лутка.

— Какво става? Какво чакаме?

— Нищо не чакаме вече — отвърна Бун. — Кажи на Скип и Джейми, че е време да си заслужат парите.

Скип и Джейми Тод бяха двама братя от Чикаго, специалисти по електронно наблюдение. И двамата бяха ниски и дебели и носеха еднакви кафяви гащеризони. Бун загледа през бинокъла как двамата измъкнаха една алуминиева стълба от камионетката и я понесоха по тротоара към магазина за бельо. Приличаха на електротехници, дошли да оправят проблем с жиците.

Скип разтвори стълбата и Джейми се качи до рекламата, която висеше над витрината на магазина за бельо. През деня бяха закачили на нея миниатюрна камера с радио контролер. Камерата беше записала как Мая стои на паважа.

Тръна беше инсталирал камера за наблюдение в козирката, която пазеше входната му врата. Сега Джейми махна камерата и я замени с миниатюрен. DVD плейър. Щом свършиха, братята сгънаха стълбата и я отнесоха в камионетката. За три минути работа бяха спечелили 10 000 долара и безплатно посещение до бардака на Коруни Стрийт.

— Пригответе се — каза Бун на лейтенант Лутка. — Слизаме.

— Ами Харкнес?

— Да стои в колата. Ще го извикаме, когато стане безопасно.

Пъхна бинокъла в джоба си и махна на местните наемници.

— Почваме.

Сърбинът преведе на унгареца и двамата станаха.

— Внимавайте — предупреди ги Бун. — Арлекините са много опасни. Ако ги нападнат, отвръщат на удара веднага.

Сърбинът беше възвърнал известна част от самообладанието си.

— За теб може да са опасни. Ние двамата с моя приятел можем да се справим с всеки проблем.

— Арлекините не са нормални. Цялото им детство е посветено на това да се научат как да убиват.

Тримата слязоха на улицата и се срещнаха с Лутка. Дори на жълтеникавата светлина на уличната лампа полицейският лейтенант изглеждаше пребледнял.

— Ами ако не стане? — попита.

— Ако те е страх, можеш да останеш в колата с Харкнес, но няма да ти платя. Не се тревожи. Когато аз организирам операция, всичко става както трябва.

Бун поведе мъжете към вратата на Тръна и извади пистолета си с лазерно насочване. В лявата си ръка държеше дистанционно. Натисна жълтото копче и DVD-то пусна образа на Мая, както стоеше пред входа преди един час. Поглед наляво. Поглед надясно. Всички бяха готови. Той натисна звънеца и зачака. Горе младият руснак — едва ли беше Тръна — се приближи до монитора, погледна екрана и видя Мая. Ключалката щракна. Влязоха.

Тръгнаха по стълбите. На първата площадка Лутка извади гласовата записвачка.

— Гласова проверка, моля — каза електронният глас.

Лутка натисна копчето и пусна записа, който беше направил в таксито. „Отвори я тая проклета врата“ — каза Мая.

Електронната ключалка изщрака и Бун влезе пръв. Татуираният руснак държеше кърпа за чинии и изглеждаше много изненадан. Бун вдигна пистолета си и го простреля. Деветмилиметровият куршум блъсна гърдите на руснака като гигантски юмрук и той отхвръкна назад.

Явно, с цел да изкара нещо отгоре за следващото убийство, унгарецът се втурна зад плота, който разделяше стаята, и след миг изкрещя. Лутка и сърбинът го последваха. Унгарецът лежеше върху Тръна, краката му бяха на пода, а раменете му се бяха заклещили между дръжките на инвалидната количка. Тръна се мъчеше да го избута и да грабне меча.

— Хванете му ръцете — викна Бун. — Бързо!

Сърбинът и Лутка сграбчиха Тръна за ръцете. По инвалидната количка течеше кръв. Бун дръпна унгареца и видя щръкнала от гърлото му дръжка на кинжал.

— Преместете го там — нареди Бун. — Внимателно, да не си изцапате обувките с кръв. — Извади пластмасови белезници и закопча ръцете и краката на Тръна. После отстъпи и погледна обездвижения арлекин. Тръна беше победен, но изглеждаше горд и арогантен както винаги.

— Радвам се да се запознаем. Аз съм Нейтан Бун. За малко те изтървах преди две години в Пакистан. Много бързо се стъмни, нали?

— Не разговарям с наемници на Табулата — спокойно отвърна Тръна. Бун беше чувал гласа на арлекина на записите на подслушаните телефонни разговори. Истинският глас беше по-дълбок и по-заплашителен.

Бун огледа стаята.

— Харесва ми апартаментът ти, Трън. Сериозно. Чист и спретнат. Цветовете са подбрани с вкус. Вместо да го натъпчеш с боклуци си се придържал към минимализма.

— Ако ще ме убиваш, върши си работата. Не ми губи времето с празни приказки.

Бун махна към Лутка и сърбина. Двамата извлякоха тялото на унгареца от всекидневната.