Джон Хокс - Странникът

— Пастира е изправен пред необичайна ситуация. Не знае какво да предприеме.

— Имам си истински живот. Вече не съм част от това.

Тръна размърда лоста за управление и направи елегантна осмица из стаята.

— А, да. Граждански живот в Голямата машина. Толкова приятен и забавен. Разкажи ми за него.

— Никога не си ме питал. Защо ме питаш сега?

— Не работеше ли в някакъв офис?

— Аз съм промишлен дизайнер. Работя в едно студио, което прави опаковки за различни компании. Миналата седмица направих флакон за нов парфюм.

— Страхотно. Сигурен съм, че си много добра. Ами останалата част от света ти? Има ли гадже, за което трябва да знам?

— Не.

— Имаше един адвокат — как се казваше? — Много добре знаеше, разбира се. Но се престори, че си напряга паметта да се сети. — А, да, Конър Рамзи. Богат. Привлекателен. Семейство с много връзки. Заряза те заради друга. Явно се е виждал с нея през цялото време, докато ходеше с теб.

Мая се почувства така, сякаш й е зашлевил плесница. Трябваше да се сети, че е използвал контактите си в Лондон, за да събере информация. Винаги като че ли знаеше всичко.

— Това не те засяга.

— Не си губи времето да мислиш за Рамзи. Наемниците на Блажената майка взривили колата му преди няколко месеца. Сега си мисли, че го преследват терористи. Наел си е бодигардове. Живее в страх. Пада му се, нали? Господин Рамзи трябва да бъде наказан, задето излъга малкото ми момиченце.

Завъртя количката и й се усмихна. Мая знаеше, че трябва да се направи на ядосана, но не можеше. Спомни си как Конър я прегръщаше на кея в Брайтън и как след три седмици й заяви в ресторанта, че не е подходяща за брак. Беше прочела за взрива на колата по вестниците, но не беше свързала бомбата с баща си.

— Нямаше нужда да го правиш.

— Но го направих. — Тръна се върна при масичката за кафе.

— Взривената кола не решава нищо. Пак няма да отида в Америка.

— Да съм казал нещо за Америка? Просто си говорим.

Арлекинското й възпитание й подсказваше, че трябва да атакува. Също като Тръна, и тя се беше приготвила за срещата.

— Кажи ми нещо, татко. Искам истината. Обичаш ли ме?

— Ти си ми дъщеря, Мая.

— Отговори на въпроса.

— Откакто майка ти умря, ти си единственото ценно нещо в живота ми.

— Добре. Да приемем твърдението ти за миг. — Тя се наведе напред към количката. — Табулата и арлекините едно време са били равностойни противници, но Голямата машина е променила равновесието на силите. Доколкото ми е известно, вече няма странници, а арлекините се броят на пръстите на едната ръка.

— Табулата използва скенери, средства за електронно наблюдение, съдействие от страна на властите и…

— Не ми трябва причина. Не говорим за това. Само факти и заключения. В Пакистан теб те раниха и двама души загинаха. Винаги съм харесвала Везните. Водеше ме на театър, когато идваше в Лондон. А Върбата беше силна и грациозна.

— И двамата знаеха за риска — отвърна Тръна. — И двамата достойно посрещнаха смъртта си.

— Да, те са мъртви. Подведени и убити за нищо. А сега искаш и аз да умра по същия начин.

Тръна сграбчи облегалките на инвалидната количка и за миг й се стори, че ще се напъне да се изправи, проява на несломима воля.

— Случи се нещо необичайно — каза той. — За пръв път имаме шпионин във вражеския лагер. Липата държи връзка с него.

— Поредният капан.

— Може би. Но всички данни, които сме получили досега, са верни. Преди няколко седмици разбрахме за наличието на двама вероятни странници в Щатите. Братя си. Защитавах баща им, Матю Кориган, преди много години. Преди да мине в нелегалност, му дадох талисман.

— Табулата знае ли за тези братя?

— Да, следят ги двайсет и четири часа на ден.

— Защо просто не ги убият? Нали така постъпват обикновено.

— Знам само, че братята Кориган са в опасност и трябва да им се притечем на помощ, колкото се може по-скоро. Пастира произхожда от семейство на арлекини. Дядо му е спасил стотици. Но един нероден скитник няма да му се довери. Той нито е много организиран, нито много интелигентен. Той е…

— Глупак.

— Точно така. Ти би могла да се справиш, Мая. Трябва само да намериш двамата Кориган и да ги отведеш на безопасно място.

— Може да се окажат обикновени граждани.

— Няма как да разберем, преди да сме ги разпитали. Но си права за едно — вече няма странници. Това може да се окаже последният ни шанс.

— Нямаш нужда от мен. Намери си наемници.

— Табулата има повече пари и власт. Наемниците винаги ни предават.