Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Хората от ФБР определено напредват. Някои от откраднатите предмети вече са намерени.

- Звучи окуражително.

- Да, така е. Бюрото и полицията изпълняват обещанието си и посвещават всичките си сили и ресурси за този случай.

- А какво става с извършителите? Арестували ли са вече някого?

- Не, Ваше Високопреосвещенство - отговори Де Анджелис. - Човекът, когото бяха задържали, се спомина, преди да успеят да го разпитат. Загина и вторият от бандата, по време на пожар. Днес вече успях да говоря с агента, който отговаря за нашия случай. Все още чакат резултатите от криминологията, но според него става въпрос за убийство.

- Убийство ли? Колко неприятно! - въздъхна Бруньоне. - И колко трагично! Собствената им алчност ги изяжда. Започнали са да се бият за плячката.

- Да, като че ли така изглежда - сви рамене свещеникът.

Кардинал Бруньоне замълча, след което отбеляза:

- Но съществува и друга възможност, нали така, Майкъл?

- Да, хрумна ми нещо такова.

- Нашият човек вероятно разчиства къщата си.

Де Анджелис кимна леко и отвърна:

- И аз подозирам подобна работа.

- Това никак не е добре. Щом остане сам, намирането му ще стане още по-трудно.

- Всеки допуска грешки, Ваше Високопреосвещенство. И когато той извърши своята, ще направя всичко възможно ние да не я пропуснем.

Де Анджелис почти долови как кардиналът се размърдва сконфузено в стола си.

- Това развитие на нещата никак не ми харесва - отбеляза той. - Не можеш ли да направиш нещо, за да ускориш нещата?

- Не и такова, което ФБР да не възприеме като незаконно вмешателство в работата си.

Бруньоне отново замълча, след което изрече:

- Е, засега не ги тревожи. Но трябва да направиш всичко възможно ние да сме в пълно течение на разследването!

- Да, ще сторя всичко по силите си.

Тонът на кардинала стана заплашителен, когато каза:

- Надявам се, че си даваш сметка колко важно е всичко това за нас, Майкъл! Абсолютно наложително е да си възвърнем всичко изгубено, преди да е настъпило непоправимото!

Де Анджелис отлично знаеше какво има предвид кардиналът, когато наблегна на думата „всичко".

- Разбира се, Ваше Високопреосвещенство! - побърза да отговори той. - Разбирам перфектно ситуацията.

След като изключи телефона, свещеникът остана още известно време на стола си, после приклекна до леглото и започна да се моли. Но не за някакво божествено откровение - молеше се личните му слабости да не му позволят да се провали.

Защото залогът в тази игра беше прекалено голям.

28.

Когато този следобед Tec получи копията на материалите от Колумбийския университет, те се оказаха разочароващо малко. Един бърз поглед потвърди подозренията ѝ.

Не успя да открие нищо, което би имало отношение към случая. От онова, което ѝ бе казал Клайв Едмъндсън, тя си знаеше, че не може да очаква нищо, свързано с рицарите тамплиери. Те не бяха официалният обект на проучванията на Уилям Ванс. Оказваше се, че той се е концентрирал най-вече върху финикийската история до III век преди новата ера. Иначе връзката между темите изглеждаше както естествена, така и обещаваща - великите финикийски пристанища Сидон и Тир хиляда години по-късно се превръщат в недостъпни укрепления на тамплиерите. И за да достигнеш до живота на финикийците, се налага първо да смъкнеш пластовете на кръстоносците и тамплиерите.

И което беше още по-важно, на нито едно място в материалите, които ѝ бяха изпратени, не се споменаваше нито за криптография, нито за криптология.

Обзе я силно разочарование. Въпреки всичките материали, които беше прегледала в библиотеката, а сега и докладите на Ванс, тя не бе направила и крачка напред в разгадаването на тази мистерия.

Реши да направи един последен опит с търсачката в интернет, но се сблъска със същите заглавия, особено когато въведе и името на Уилям Ванс. Но този път си каза, че ще бъде добре да им посвети повечко време и да ги прегледа по-задълбочено.

Прегледа около двадесетина сайта и най-сетне попадна на нещо, където споменаваха Ванс мимоходом, при това в безпардонен, подигравателен стил. Докладът, представляващ стенография от речта на някакъв френски историк, изнесена в университета в Нант преди повече от десет години, унищожително критикуваше нещо, което, според автора, било недостойно за академичните среди и само им мътело водите за по-сериозни проучвания.

Името на Уилям Ванс излизаше към последната третина от доклада на французина. Там историкът споменаваше, уж между другото, как до ушите му достигнала абсурдната хипотеза, че Уго дьо Павен може би е бил катар - просто защото родословното дърво на този човек подсказвало, че той произлиза от Лангедок.