Реймънд Хури - Последният тамплиер

Въпреки че пожарът вече беше изгасен, из въздуха се носеше тежката миризма на изгоряло дърво. Трима-четирима души, очевидно работници в конюшните, се опитваха да удържат подплашените коне насред плетеницата от пожарникарски маркучи, които се виеха навсякъде. Мъж с черен шлифер и мрачно изражение на лицето наблюдаваше приближаването на двамата агенти, очевидно очаквайки ги.

Райли представи себе си и Джордано. Ченгето - сержант на име Милигън, не изглеждаше особено очаровано от появата им.

- Само не ми казвайте, че просто случайно сте се намирали наблизо! - отбеляза саркастично той.

Райли кимна по посока на обгорените конюшни и изрече единствено:

- Бранко Петрович.

Милигън сви рамене и ги поведе навътре, където двама медици от Бърза помощ бяха приклекнали до трупа. Близо до тях беше облегната сгъваема носилка.

Райли погледна към носилката, а после към Милигън, който веднага получи посланието - случаят трябва да бъде третиран като престъпление и убийство първа степен.

- Какво знаем до момента? - попита агентът. Милигън се приведе над обгорения труп, лежащ насред отломки от разцепилата се врата.

- Вие ми кажете. Мислех си, че това тук ще бъде лесна работа.

Райли погледна над рамото на сержанта. Трудно беше да се определи кое точно е обгоряла плът и кое - кръв, примесена със сажди и вода от пожарникарските маркучи. Към цялата тази зловеща обстановка се добавяше и още един страховит детайл - онова, което някога е била лявата ръка на човека, лежеше встрани от тялото му, напълно отделена от него. Шон Райли се смръщи. Какъвто и да беше случаят, купчината, която някога е съставлявала Бранко Петрович, вече не можеше да се определи като човешко същество.

- Откъде сте толкова сигурен, че това е той?

Милигън протегна ръка и посочи към челото на убития.

Райли веднага забеляза някакъв белег, който въпреки кошмара на всички останали поражения си личеше съвсем ясно. И не беше скорошен.

- Преди много години го ритна един кон. Още докато беше в полицията. Много се гордееше с белега си. И най-вече, че е оцелял след ритник в главата.

Райли приклекна, за да огледа трупа по-отблизо. Тъмнокосото момиче от екипа на Бърза помощ, което изглеждаше в началото на двадесетте, очевидно нямаше търпение да даде своя дял от заключения в разследването. Райли я погледна и я подкани с думите:

- Какво имате за нас?

Тя се усмихна и повдигна лявата китка на Петрович.

- Само не казвайте на съдебна патология за тези заключения, моля ви! Така. Бих се обзаложила, че някой никак не е харесвал нашия приятел тук. Другата му китка е цялата обгоряла, обаче виждате ли тази тук? - и тя посочи към откъснатата ръка. - Отпечатъците все още се виждат ясно. Бил е приклещен в белезници. - После посочи към портала на конюшните: - Бих предположила, че е бил прикован към двете врати. Все едно е бил разпънат на кръст.

Джордано се смръщи, представяйки си картината.

- Искате да кажете, че някой нарочно е пуснал конете да го прегазят?

- Или по-скоро да го разкъсат - обади се Райли.

Момичето кимна. Райли благодари на нея и колегата ѝ, след което тримата с Ник Джордано и сержант Милигън се отдалечиха.

- А вие защо се интересувате от Петрович? - попита полицаят.

Вторачен в конете, Райли отвърна на въпроса с въпрос:

- Преди да ви кажем, нека първо попитаме вас - имате ли някакви причини да смятате, че някой е искал да го види мъртъв?

- Нищо конкретно. А вие с какво разполагате?

Сержантът заслуша с интерес разказа на Райли, който го осведоми подробно за връзката между Гюс Уолдрън и Бранко Петрович, както и за общата им връзка с обира в музея „Метрополитън".

Когато агентът от ФБР свърши, Милигън отсече:

- Този случай веднага ше получи приоритет! Ще извикам момчетата от криминологичната лаборатория, ще помоля шефа на пожарната да направи тестовете за предумишлен палеж още днес и ще поставя документите за аутопсията на трупа най-отгоре в купчината!

Райли му благодари и двамата с Джордано се насочиха към колата си. Точно в този момент започна да ръми.

- Някой очевидно се опитва да заличава следите - отбеляза по едно време Ник Джордано.

- Така изглежда. Ще трябва да накараме съдебните патолози да огледат по-подробно трупа на Гюс Уолдрън.

- Ако нещата действително стоят така, налага се да открием максимално бързо останалите двама ездачи, преди онзи, който е тръгнал да разчиства, да се е добрал до тях.

Райли вдигна поглед към бързо скупчващите се над главите им облаци и отбеляза: