Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Не се дърпай - прошепна спокоен глас в ухото му — Не искам да те осакатявам.

Бранко замръзна на място. Хватката около гърлото му беше здрава. Човекът зад него беше професионалист. И нямаше никакво съмнение, че говори напълно сериозно.

Бързо го повлякоха към вратата на конюшнята, където усети другата ръка на човека върху китката си, после едната му ръка се оказа прикована с белезници към огромната плъзгаща се порта на конюшните. Мъжът смени ръцете си през врата му, повтори процедурата и ето, че Бранко вече бе разпънат на кръст върху вратата.

Трите коня, които все още стояха приклещени в отделенията си, вече цвилеха отчаяно и ритаха вратите си, усещайки приближаването на пламъците.

Мъжът хвана дясната ръка на Бранко и без никакво усилие счупи палеца му.

Бранко изпищя от болка и започна да рита с крака, ала непознатият бързо отстъпи назад.

- Какво искаш? - успя да изреве бившият полицай.

- Имена - изрече спокойно мъжът и гласът му потъна в невъобразимия шум от тропота и отчаяното цвилене на конете. - Давай бързичко! Не разполагаме с много време.

- Какви имена?

Бранко забеляза как по лицето на непознатия преминава сянка. Протегна се и докопа лявата му ръка. Този път не си направи труда да си играе с пръстите му. С разкривено от гняв изражение той хвана китката му и рязко я счупи.

Болката премина като светкавица през тялото на разпънатия. Той почти изгуби съзнание, а воят му се понесе високо над хаоса, обхванал конюшните.

Когато успя да отвори очи, забеляза, че човекът стои срещу него и го наблюдава безстрастно сред все по-сгъстяващия се дим.

- Имена на приятели. С които посетихте музея.

Бранко се закашля и се вторачи отчаяно над рамото на мъжа - чак дотам, докъдето пламъците вече облизваха гредите на конюшните. Нищо не проумяваше.

- Гюс! - изплю отчаяно. - Гюс и Мич. Това е единственото, което знам.

- Мич чий?

Бранко си даде сметка, че не е в състояние да произнесе думите толкова бързо, колкото би му се искало.

- Адисън. Мич Адисън. Това е всичко, което знам, кълна се!

- Мич Адисън значи.

- Точно така. Нали така се прави? Като по командна линия, с празни звена.

Човекът го огледа внимателно и кимна.

- Да, знам.

„Добре, че този откачен психопат ми повярва!" - помисли си Бранко.

- А сега ме измъкни от тези проклети белезници! - примоли му се той.

- И къде да го открия този Мич Адисън? - попита непознатият. Заслуша се напрегнато в едва долавящите се думи на разпънатия пред него човек. Накрая кимна и изтъкна: - Обаче с вас имаше и четвърти човек. Опиши ми го!

- Не му видях лицето. Беше със скиорска маска. И не си взе абсолютно нищо от музея. Носеше маската под шлема си и всичките онези глупости там.

Мъжът отново кимна и промърмори:

- Окей.

После се обърна и се отдалечи.

- Хей! - изрева след него Бранко.

Ала мъжът не се обърна. Продължи да върви към другия край на конюшните, като по пътя вдигна торбата с откраднатите реликви.

- Не можеш да ме оставиш така! - простена Бранко. И едва тогава осъзна какво точно прави непознатият. Той пускаше на свобода останалите коне.

Бранко изпищя, когато обзетата от паника кобилка поведе обезумелите си другари навън.

В следващия момент трите коня се носеха към него в пълен галоп, с подивели очи и разширени от ужас ноздри. На фона на пламъците зад тях те изглеждаха така, сякаш излизаха право от бездната на ада.

А той беше разпънат насред единствения им път за отстъпление.

25.

- Кажи ми нещо повече за това маце!

Райли простена, когато чу този въпрос. От мига, в който бе споменал на партньора си за разговора с Tec, си знаеше, че ще се наложи да изтърпи и подобни въпроси.

- Това маце ли? - парира го той с безизразна физиономия.

Двамата с Джордано пътуваха в източна посока, през претъпканите улици на квартал Куинс. Като изключим цвета на колата, понтиакът, който бяха получили, беше като клонинг на крайслера, който бяха потрошили, когато заковаха Гюс Уолдрън. Джордано се смръщи, докато Шон прекарваше внимателно колата покрай един паркиран камион с пушещ радиатор, чийто шофьор отчаяно риташе предната му гума.

- Извинявай. Госпожица Чайкин.

Райли положи максимални усилия да не показва абсолютно никакви чувства, когато отговори:

- Няма какво да ти кажа.

- Хайде де! - подкани го Ник Джордано, който познаваше партньора си по-добре от когото и да било. Не че имаше кой знае каква конкуренция. Райли не беше от хората, които допускаха някого близо до себе си.