Реймънд Хури - Последният тамплиер

- В какво се е провинил?

- Кражба. Пъхнал ръка в кацата с меда в участъка си, след успешен удар срещу наркопласьори - обясни Джордано. - Като че ли не му е било за първи път. Освободен, без право на пенсия.

Райли се смръщи, очевидно не особено очарован от перспективата да се срещне с подобен човек. После заяви:

- Хайде да му отидем на посещение. Да проверим как свързва двата края.

24.

Колкото и да се стараеше, Бранко Петрович не бе в състояние да се концентрира върху работата си. Не че задълженията му в конюшните изискваха кой знае каква концентрация. През по-голямата част от времето той къпеше и хранеше конете, и ринеше лайната им на автопилот, поддържайки здравото си тяло в добра кондиция. Така мисълта му беше свободна да размишлява за какво ли не, да изчислява рисковете, да съставя планове. Обикновено ставаше така. Не и днес обаче.

Идеята да наемат Гюс Уолдрън беше негова. Помолиха го да намери някой едър здравеняк, който да може да язди кон, така че веднага се сети за Гюс. Вярно е, че отвреме навреме Гюс се държеше дивашки, но никой не бе допускал, че ще се втурне да отсича главата на някого. Господи, та дори и шибаните колумбийци не си позволяваха подобни волности! Е, поне не и на публични места.

Нещо не беше наред. Тази сутрин се бе опитал да се свърже с Гюс, но никой не му отговори. Опипа старата рана на челото си, която го болеше винаги, когато нещо се объркаше. Казаха му, по-скоро му заповядаха, да не допуска нищо, което би привлякло вниманието на полицията. И точно така бе инструктирал и Гюс. Като че ли някой го чу. Точно сега привличането на вниманието бе най-малката му грижа.

Обзе го внезапна паника. Трябваше да се махне оттук веднага, докато все още можеше.

Втурна се напред и отвори вратичката на едно от отделенията, където с приятелско махване на опашка го посрещна една жизнерадостна двугодишна кобилка. В ъгъла се мъдреше бидон, в който се съхраняваше храната за животното. Бранко вдигна капака, бръкна вътре, разрови зърното и извади голяма торба. Претегли я в ръката си, после я развърза и извади оттам блестяща златна статуетка на кон, изправен на задните си крака, инкрустиран с диаманти и рубини. Вторачи се за миг в безвкусно натруфената статуетка, после бръкна отново и този път измъкна смарагдов медальон със сребърен обков.

Съдържанието на тази торба бе в състояние да промени коренно неговия живот. Внимателно продавани, със съблюдаване на времето и интервалите, тези скъпоценни предмети бяха напълно достатъчни, за да му купят апартамента на покрива на някоя скъпарска кооперация, който винаги си бе обещавал, но откакто бе изгонен от полицията, си мислеше, че никога няма да притежава, И не само апартамента.

Затвори вратичката на кобилката и се насочи по пътеката между конете. Почти бе стигнал до вратата на конюшните, когато до ушите му достигна неспокойно пръхтене и разтревожено удряне на копита. Тревогата бе подета от друг кон, а после от трети. Бранко се обърна и тръгна назад. Не виждаше абсолютно нищо обезпокоително, ала вече всички коне се бяха включили към концертната изява.

И тогава го зърна.

Тънка струйка дим, виеща се нагоре от празното отделение в другия край.

Най-близкият пожарогасител беше по средата на пътя дотам. Когато го стигна, Бранко пусна торбата, измъкна цилиндъра от поставката му и се насочи към празното отделение. Отваряйки вратичката, забеляза, че димът се вие от малка купчинка слама, свита в ъгъла. Дръпна предпазителя на пожарогасителя, натисна лоста, бързо обля с пяна огъня и едва тогава се сети, че само преди час бе приключил с работата по това отделение. И го бе оставил без никаква купчина - само тънък слой слама, която лично той бе разпръснал по пода.

Бързо направи крачка назад и се огледа. В другия край на конюшните зърна друг димен стълб.

Господи! Значи има някой!

После се сети за торбата. Трябваше веднага да си я вземе! Всичките му житейски планове зависеха от нейното съдържание!

Хвърли пожарогасителя, втурна се към торбата, грабна я и после се закова на място. Конете. Не можеше да избяга просто ей така. Трябваше да им помогне.

Дръпна резето на най-близкото отделение и се отдръпна рязко, когато затвореният вътре кон се втурна навън. После хукна към следващото резе. Още един кон се изстреля оттам като куршум, а копитата му зачаткаха оглушително в затвореното пространство. Оставаха му три коня, които трябваше да освободи, но точно тогава около гърлото му се сключи нечия желязна ръка.