Реймънд Хури - Последният тамплиер

Tec реши отново да се обади до Колумбийския университет. Поиска да я свържат с Историческия факултет. След като припомни на секретарката предишния им разговор, тя я попита дали е успяла да открие някой, който да разполага с координатите на професор Ванс. Жената ѝ обясни, че е разговаряла с двама професори, които преподавали по същото време като Ванс, но и двамата потвърдили, че са изгубили напълно контакт с него след напускането му.

- Да, разбирам - въздъхна Tec. Вече наистина нямаше представа какво да прави.

Жената усети разочарованието в тона ѝ и побърза да каже:

- Знам, че ви се налага спешно да говорите с него, но може би той просто не желае да бъде открит. Понякога хората не искат да им бъде напомняно за... нали се сещате... болезнените мигове в живота.

- Болезнените мигове ли? - наостри слух Tec.

- След всичко, което горкият преживя... Толкова тъжна история! Той я обичаше изключително много!

Tec се замисли, като се опитваше да се сети да не би да е пропуснала нещо.

- Много съжалявам, но не мога да схвана за какво точно ми говорите. Да не би професор Ванс да е изгубил свой близък?

- О, мислех, че знаете! Загуби съпругата си. Тя се разболя и почина.

Всичко това беше наистина ново за Tec. В нито един от сайтовете, които прегледа, не се споменаваше за подобно събитие, но от друга страна въпросните сайтове бяха чисто академични и не се занимаваха с личния живот на хората.

- И кога се случи това?

- Ами, минаха доста години. Като че ли пет или шест. Нека помисля... Да, спомням си, че беше през пролетта. А през лятото професорът си взе творчески отпуск и така и не се върна на работа.

Tec ѝ благодари и затвори телефона. Запита се дали просто да не забрави за Уилям Ванс и да се концентрира върху осъществяването на връзка със Симънс. Ала любопитството не ѝ даваше покой. Отново влезе в интернет и отиде в уебсайта на вестник „Ню Йорк таймс". Избра функцията за подробно търсене и с облекчение установи, че архивът се връща чак до 1996 година. Въведе името „Уилям Ванс", избра страниците с некролозите и скоро намери онова, което търсеше.

В краткия пасаж се съобщаваше за смъртта на неговата съпруга - Марта. Споменаваше се единствено за усложнения след кратко боледуване, но без никакви подробности. Tec забеляза и името на мястото, където е извършено погребението - гробището „Грийн Ууд", в Бруклин. Зачуди се дали Ванс плаща за поддръжката на гроба. Ако е така, хората в гробището със сигурност ще разполагат с настоящия му адрес.

Отначало си помисли да се обади по телефона, но после си каза, че надали ще ѝ предоставят подобна информация толкова лесно. Изключително неохотно тя се присегна към визитката, която Райли ѝ беше дал, и се обади в службата му. Казаха ѝ, че агент Райли е на съвещание. Tec се поколеба дали да каже каквото и да било на агента, който беше дежурен на линията, но после реши, че е най-добре лично да разговаря с Шон Райли.

Вдигна неволно поглед към екрана на компютъра, още отворен на страницата с некролозите.

И я изпълни внезапно вълнение.

Секретарката на Историческия факултет се оказа права, че Марта Ванс е починала през пролетта.

Случило се е точно преди пет години, на утрешната дата.

29.

- Аутопсията потвърждава, че Уолдрън също е бил убит - обяви Шон Райли пред насъбралите се негови колеги около масата в голямата видеозала на Бюрото. Единственият присъстващ външен наблюдател бе монсиньор Де Анджелис. - В кръвта му са открити следи от лидокаин. Това е вид анестетик, който не е бил включен в лечението му и не му е даван от болничния персонал. Инфарктът е предизвикан от огромната доза лидокаин, която му е била поставена. Интересното обаче е, че и по врата му се забелязват следи от игла. Очевидно е, че лидокаинът е използван за парализиране на гласните му струни, така че да не може да извика за помощ.

Лицето на свещеника се изпъна при чутото от доклада - изглеждаше точно толкова ужасен от него, колкото и останалите. А те съставляваха основните играчи в разследването на обира в музея „Метрополитън": Том Джансън, Стив Бучински, Амелия Гейнс, Ник Джордано, Роджър Блекбърн с трима от неговите заместници, както и един млад техник, който отговаряше за аудио и видео апаратурата. Докладът определено не беше от най-обнадеждаващите.

- В конюшните открихме оборудване за студено дамгосване - продължи Райли, - което очевидно е било използвано от Петрович, за да прикрие предишните обозначения на конете, с които са участвали в обира. И всичко това води към едно от следните две заключения: че или онзи, който е поръчал деянието, избива своите марионетки, или че един от бандата е решил да заграби всичко плячкосано само за себе си. И в двата случая разполагаме с един, а може би двама бивши „рицари" в ролята на евентуални мишени. А онзи, който извършва тези систематични убийства, определено не си поплюва.