Реймънд Хури - Последният тамплиер

Мястото, което Балдуин предоставил за живот на членовете на току-що родилия се орден, имало огромно религиозно значение.

Соломон построил своя храм през 950 г. пр.н.е. Работата по него била започната от баща му Давид, който следвал Божиите напътствия. Според тях се налагало построяването на храм, който да приюти Кивота на Завета - преносим олтар, който съдържал каменните плочи, върху които били гравирани Божиите заповеди, получени от Мойсей. Славното управление на Соломон приключило със смъртта му - малко след това еврейските земи били завоювани от варварите от Изтока.

Самият Храм бил съборен през 586 година пр.н.е. от завоевателите халдейци, които започнали да отвеждат евреите във Вавилон, превръщайки ги в роби. След повече от петстотин години Храмът е издигнат повторно от Херод, който много държал да се хареса на своите еврейски поданици и да им докаже, че въпреки арабския си произход техният цар е смирен последовател на новоприетата си религия. Храмът се превърнал в неговото най-велико достижение - възправящ се гордо над цялата долина Хеврон, той представлявал забележителна, внушителна сграда, много по-великолепна от първия храм. До вътрешния олтар, неговата Светая светих, се достигало през две импозантни златни врати, през които можел да влиза само Върховният еврейски свещенослужител.

След смъртта на Херод сред еврейското население отново избухват размирици и към 66 г. от н. е. бунтовниците отново си връщат контрола над Палестина. Римският император Веспасиан изпраща сина си Тит да потуши бунтовете. След ожесточени битки, продължили близо шест месеца, през 70 г. Йерусалим накрая пада. Тит дава заповед градът, чието население вече било напълно унищожено, да бъде сринат със земята. И така, „най-красивата сграда, за която човек бил чувал или виждал", както я описва историкът Йосиф, отново е загубена.

Геройството на деветимата храбри монаси, самоотвержено охраняващи беззащитните поклонници в Светите земи, бързо завладява въображението на хората из цяла Европа. Много мъже започнали да гледат на тамплиерите с романтично преклонение и да се записват в редиците им. Европейските благородници започнали да изпращат щедри суми, за да ги подпомагат и да ги обсипват с дарове под формата на пари и земи. Цялото това отношение се дължало в голяма степен на получената папска благословия - рядко благоволение, което означавало страхотно много в онези времена, когато всички крале и нации гледали на папския престол като на най-върховния суверен в християнския свят.

И така, орденът започнал да се разраства. Членовете му били изключително добре обучени бойци и колкото повече се множали успехите им на бойното поле, толкова повече се разширявала и общата им дейност.

За по-малко от стотина години тамплиерите се превърнали в един от най-богатите и влиятелни ордени на Европа, отстъпващи само на папската институция. Притежавали обширни земи из Англия, Шотландия, Франция, Испания, Португалия и Германия. И на фона на тази обширна мрежа от територии и замъци, скоро те се превърнали в първите международни банкери - давали кредити на банкрутирали кралски величия, съхранявали богатството на пътуващите поклонници и създали първите пътнически чекове, нещо като съвременните акредитивни писма. В онези времена парите представлявали просто злато и сребро, чиято стойност се равнявала на теглото на благородния метал. Вместо да го разнасят със себе си и да рискуват да бъдат ограбени, поклонниците депозирали парите си в някой център или замък на тамплиерите където и да е из Европа, откъдето получавали за него кодирана бележка. Веднъж достигнали крайната си цел, те отивали в местния център на тамплиерите, представяли бележката, която се разшифровала посредством пазени в строга тайна методи, и си теглели оттам своята сума пари.

Tec погледна към Райли, за да се убеди, че той все още я слуша. После продължи:

- И така, онова, което започнало като малък екип от девет благородници с добри намерения, посветили се на задачата да защитават Светите земи от сарацините, се превърнало в най-мощната и най-тайнствената организация на своето време, достойно съперничеща на Ватикана както по богатства, така и по влияние.

- И накрая нещо се объркало, нали така? - обади се агент Райли.

- Объркало се, при това фатално. В края на XIII век мюсюлманските армии най-сетне успели да си възвърнат контрола над Светите земи и накарали кръстоносците да си съберат багажа и да се махнат оттам. Този път завинаги. На кръстоносните походи бил сложен край. Последни си тръгнали тамплиерите, след поражението при Акра през 1291 година. Когато се върнали в Европа, си дали сметка, че причината за съществуването им била потънала в небитието. Вече нямало поклонници за защитаване. Нямали нито дом, нито враг, нито кауза. А и приятелите им не били в изобилие. Бедните христови воини вече не били бедни. Цялото това богатство и власт, което им се стоварило на главите, ги направило арогантни и алчни. На всичко отгоре множество кралски особи, включително кралят на Франция, им дължали огромни суми пари.