Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Професор Уилям Ванс - изрече тя на пискливия глас, който ѝ отговори.

- Един момент, моля. Много съжалявам, но в списъка на преподавателите тук не виждам такова име.

Не че Tec бе очаквала нещо друго.

- Бихте ли ме свързали с Историческия факултет?

След две прищраквания и малко звън вече разговаряше с друга жена. Секретарката на факултета очевидно знаеше за кого става въпрос.

- Разбира се, че си спомням Бил Ванс. Той ни напусна... ами... сигурно е било преди пет-шест години.

Tec се обнадежди.

- А знаете ли как мога да го открия?

- Нямам никаква представа. Доколкото знам, той се пенсионира. Много съжалявам.

Но Tec не губеше лесно надежда.

- Бихте ли ми направили една услуга? Наистина се налага спешно да говоря с Ванс. Работя в института „Манукиан", а с него се запознахме преди време, на едни разкопки. Може би бихте могла да поразпитате, да проверите дали някой от другите ви колеги не знае нещо?

Жената нямаше нищо против да ѝ помогне. Tec си каза името, продиктува телефона за връзка, благодари ѝ и затвори. Замисли се, а после отново влезе в интернет и започна да търси Уилям Ванс в белите страници. Тръгна от района на Ню Йорк, но безрезултатно. Един от недостатъците на мобилните телефони - рядко ги включваха в указателите. После пробва щата Кънектикът. Пак нищо. Разшири проучването си на национално равнище, но този път съвпаденията бяха прекалено много. После въведе името му в търсачката и получи стотици попадения, но бързото им преглеждане не доведе до никакви идеи относно настоящото му местонахождение.

Tec се облегна и отново се замисли. Долу в градината гълъбите бяха отлетели, а врабците спореха по някакъв свой си въпрос. Завъртя стола си и плъзна поглед по лавиците с книги. Озари я нова идея.

Отново набра Колумбийския университет, като този път помоли да я свържат с библиотеката. След като се представи, тя каза, че търси доклади или други публикации, написани от Уилям Ванс. Продиктува му името буква по буква, след което изтъкна, че се интересува най-вече от разработки относно кръстоносците - предполагаше, че Ванс надали е писал конкретно и само за тамплиерите.

- Няма проблеми. Изчакайте за момент - каза библиотекарят и за известно време изчезна от линията. Когато се върна, обясни: - Извадих всичко от Уилям Ванс, с което разполагаме. - И ѝ изчете заглавията на студиите и монографиите, които отговаряха на търсеното от Tec.

- Има ли възможност да ми изпратите копия от тях?

- Няма проблеми. Но ще трябва да ви вземем такса.

Tec му продиктува служебния си адрес и повтори няколко пъти, че държи сметката да ѝ бъде изпратена лично. Точно сега не беше най-подходящият момент да притеснява блюстителите на разходването на бюджета в института. После затвори и почувства странно въодушевление. Връхлетяха я спомени за работата на терен и за вълнението, особено в началото на разкопките, когато всичко беше възможно.

Но тук не ставаше въпрос за разкопки.

Но какво правиш? Ти си само археолог! Това не ти е час на детектива аматьор! Обади се на ФБР, сподели с тях мнението си и ги остави да тръгнат по новата следа. Tec се запита възможно ли е, като не ги уведомява за насоката на работата си, всъщност да възпрепятства тяхната. Но веднага изхвърли тази мисъл от главата си. Сигурно ще ѝ се присмеят и веднага ще я изхвърлят. И все пак...

Работата на детективите и археолозите е доста сходна, нали така? И едните, и другите се стремят да разкрият онова, което се е случило в миналото. Добре де, миналото от преди два дена не може точно да се нарече подходящата времева рамка, в която се движеха археолозите.

Няма значение.

Просто не можеше да се въздържи. Беше прекалено заинтригувана, за да остави следата. В крайна сметка точно тя бе направила тази връзка. И което е най-важното, наистина имаше нужда от малко тръпка в живота си.

Върна се отново към интернет и се зае да проучва страниците за рицарите тамплиери. Вдигна очи и забеляза, че Лизи, секретарката, я наблюдава с любопитство. Tec ѝ се усмихна. Харесваше Лизи, а понякога дори си споделяше с нея някои лични проблеми. Ала след като вече бе говорила с Клайв Едмъндсън, не възнамеряваше да споделя откритието си с никого другиго.

Не и сега.

18.

Райли и Джордано нямаха сериозни наранявания - само няколко натъртвания от предпазните колани и незначителни драскотини от натрошеното предното стъкло. Бяха придружили фучащата линейка с Гюс Уолдрън, движеща се по скоростната лента към Презвитерианската болница на Ню Йорк.