Реймънд Хури - Последният тамплиер

- Мамка му!

В този момент и двамата зърнаха дете на скейтборд, което се носеше по пътя точно пред таксито. Момчето бе със слушалки на главата и бе в пълно неведение за приближаващата се към него буря.

Райли инстинктивно намали, но таксито отпред се носеше право към детето. Точно тогава съвсем случайно момчето погледна наляво, зърна таксито на сантиметри от себе си и успя да завие - точно навреме, преди таксито да продължи безмилостния си ход, потрошвайки под гумите си скейтборда.

Докато минаваха покрай ошашавеното момче, Райли забеляза, чс улицата пред тях е относително празна. Никакви движещи се превозни средства. Никакви пешеходци. Ако смяташе да опита нещо, точно сега беше моментът да го направи. Преди играта да загрубее още повече.

Отново натисна газта и настигна таксито. От задната лява гума забеляза пушек и реши, че ударът при вземането на онзи рязък завой е смазал джантата.

Джордано забеляза колко са се приближили и попита:

- Какво правиш?

Райли се блъсна с крайслера в задницата на таксито. Ударът премина като че ли през цялото му тяло, чак до раменете и врата.

Бум! Веднъж.

Втори път.

Отстъпи леко, натисна газта и се вклини в него за трети път.

Този път таксито се завъртя безпомощно. Преобърна се върху тротоара, приземи се настрани и със стържещ звук се вряза в една витрина. Райли скочи върху спирачките и със свистене на гумите крайслерът спря. Надигна се и зърна задницата на таксито, стърчаща от магазин, който, както вече се виждаше, бе за музикални инструменти.

Райли и Джордано излязоха от колата. Джордано вече беше извадил пистолета си и го държеше в готовност. Райли тъкмо се канеше да извади и своя, когато забеляза, че няма да има нужда от него.

Шофьорът бе излетял през предното стъкло и лежеше, захлупен с лице надолу сред парчета стъкло, изкривени и счупени музикални инструменти и нотни листове.

Агент Райли предпазливо пъхна крак под неподвижното тяло на шофьора и го претърколи по гръб. Беше в безсъзнание, това бе повече от очевидно, но все още дишаше, а лицето му беше нарязано и превърнато в кървави панделки. От обръщането ръцете му се отпуснаха настрани. От едната изпадна пистолет. Докато Райли го изритваше надалече от престъпника, забеляза и нещо друго.

От вътрешния джоб на палтото на огромния мъж стърчеше златен кръст, обсипан със скъпоценни камъни.

17.

Десетина съобщения очакваха Tec, когато влезе в кабинета си в Археологическия институт „Манукиан" на Лексингтън авеню и 79-та улица. Както и можеше да се очаква, половината бяха от бившия ѝ съпруг Дъг. Другата половина, почти толкова предсказуеми, колкото и тези в първата, бяха от Лео Гирагосян - завеждащия института.

Гирагосян никога не се опитваше да скрие факта, че толерира Tec само защото присъствието на дъщерята на Оливър Чайкин в института бе много полезно, когато се стигнеше до събиране на средства. Тя ненавиждаше оплешивяващото влечуго, но се нуждаеше от тази работа, а на фона на последните ограничения в бюджета, за които се говореше и които неминуемо щяха да доведат до уволнения, сега не беше моментът да се държи с него така, както всъщност би искала.

Изхвърли съобщенията в кошчето, без да обръща внимание на неодобрителния поглед на Лизи Хардинг - строгата и грижовна секретарка, която споделяше с още трима учени в института. И Лео, и Дъг ще искат от нея едно и също - пикантните детайли от събитията в събота вечер. Причините, поради които шефът ѝ държеше да разбере всичко, като изключим нездравото любопитство, бяха малко по-оправдани от егоистичните цели на Дъг.

Tec бе поставила компютъра и телефона си така, че само с леко извиване на главата да вижда павираната градина до сградата на института. Къщата, в която се помещаваха, бе реставрирана с много любов от основателя на института - арменски корабен магнат. В другия край на градината се възправяше огромна плачеща върба, спускаща величествено клоните си над намиращата се под нея красива пейка.

Tec насочи вниманието си обратно към своето бюро и извади номера на Джеб Симънс, който ѝ беше дал Клайв Едмъндсън. Набра го и се свърза с телефонен секретар. Затвори и пробва с другия номер, който имаше за него. Секретарката му в Историческия факултет на университета „Браун" я информира, че професор Симънс е на разкопки в пустинята Негев за три месеца, но ако се налага, можела да се свърже с него. Tec каза, че ще се обади по-късно, и затвори.

Припомняйки си разговора с Едмъндсън, тя реши да пробва друг вариант. Влезе в Жълтите страници на интернет, щракна иконката за набиране и се свърза с телефонната централа на Колумбийския университет.