Реймънд Хури - Последният тамплиер

Стив Бучински разговаряше по радиостанцията и организираше блокадите на пътищата. Жалко, че бяха избързали толкова. Трябваше тотално да отрежат улиците, обаче, както бе изтъкнал и Бучински, ако улиците бяха неестествено тихи, огромният мъж щеше да се уплаши и въобще да не припари до галерията.

Хвърли поглед към огледалото за задно виждане, питайки се дали Бучински ги следва. Не. Бяха съвсем сами.

- Гледай си пътя!

Намесата на Джордано извади Райли от замислеността му и той бързо провря крайслера между скупчените коли и камиони, повечето от тях надули гневно клаксони в знак на протест срещу профучалото покрай тях такси.

Таксито се вмъкна в малка уличка. Райли го последва, прегазвайки камари от боклуци. Напълно изгубил представа накъде пътуват, той изрева:

- Къде сме, за бога?

- Отиваме към реката.

Голяма помощ, няма що.

Таксито излетя от уличката, гумите му изсвистяха, когато взе завой надясно, а Райли го последва. Покрай него летяха коли, отправили се като че ли във всички посоки. От таксито - никаква следа.

Беше изчезнало.

Райли се озърна наляво, после надясно, като се стараеше да избегне сблъсъка с някоя кола.

- Ето го там! - извика Джордано и му посочи.

Райли хвърли поглед в указаната посока, удари ръчната спирачка и взе един умопомрачителен за гумите ляв завой, вмъквайки се в друга уличка. Ето го и таксито. Натисна газта и колата заподскача по тясната уличка, повличайки след себе си кофи за боклук. От страничната броня на крайслера се разхвърчаха искри.

Когато излязоха на следващата улица, попаднаха на паркирани коли. До ушите на двамата агенти достигна стърженето на метал в метал, докато таксито изтръгваше брони и фарове по пътя си. Сблъсъците бяха краткотрайни, но достатъчни, за да забавят скоростта на беглеца.

Нов завой наляво и този път Райли забеляза пътни знаци, указващи приближаването на тунела „Линкълн". И което беше още по-важно, все повече скъсяваха разстоянието до таксито. С периферното си зрение забеляза, че Джордано вече държи в скута си своя пистолет.

- Не рискувай - обади се Райли. - Току виж си извадил късмет и си го уцелил.

Ако при такава скорост таксито претърпи катастрофа, на улицата щеше да настане истинско меле. Точно тогава то направи нов завой, пръсвайки пресичащите на близката пешеходна пътека хора.

Райли забеляза, че от прозорчето на шофьора се показва нещо. Възможно ли е да е пистолет? Само глупак би рискувал едновременно да кара и да стреля. Глупак или годен за освидетелстване.

И наистина, миг по-късно от прозорчето нещо проблесна и изригна дим.

- Дръж се! - извика Райли.

Стисна волана, пъхна крайслера в километрична опашка коли, зърна едно свободно място, където събаряха някаква сграда и мина през него, като раздра временната ограда и вдигна след себе си облак прах.

Секунди по-късно крайслерът вече излизаше от свободното място и беше отново по петите на таксито. Доколкото Райли успя да види, ръката и пистолета на шофьора вече не стърчаха през прозореца.

- Внимавай! - изрева Джордано.

Жена, разхождаща черния си териер, се спъна и се стовари върху разносвач, който буташе количка с каси бира. Касите се разхвърчаха и паднаха на пътя пред колата. Райли изви рязко волана, успя да избегне хората на милиметри, но не успя да предотврати сблъсъка с касите, една от които отскочи, падна върху капака на колата и се разби в предното стъкло. Стъклото удържа, но се превърна в плетеница от пукнатини.

- Не виждам нищо! - извика Райли.

Джордано започна да удря по стъклото с дръжката на пистолета. На третия път то избухна навън, политна над крайслера, завъртя се и се спря върху капака на паркираната наблизо кола.

Напорът на вятъра срещу него беше толкова силен, че Райли се принуди да присвие очи, за да вижда. Малко по-нататък зърна знак „Влизането забранено", а самата уличка рязко се стесняваше. Дали онзи тип ще рискува да мине оттам? Ако срещу него идва нещо, това ще бъде краят му. В този момент Райли зърна открито пространство вдясно, на около петдесетина метра преди знака, забраняващ влизането. Предположи, че таксито ще се насочи точно натам. Натисна газта докрай с надеждата, че така ще попречи на шофьора отпред да забележи отбивката. Крайслерът се приближи още повече до таксито.

Почти успя. Таксито заби спирачки при завоя, задницата му отскочи наляво и се удари в тухлената сграда на ъгъла.

Райли едва беше поел по новата уличка, когато Джордано изсумтя: