Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

А след още ред телефонни обаждания, най-сетне успяха да открият Tec в един полицейски участък в Кония. Тя беше добре и в безопасност, но беше оплетена в същата бюрократична паяжина. И трябваше да отговаря също на куп въпроси. А турците не смятаха да я пуснат, докато не получат отговорите си.

- Дръж се! - отсече Райли. - Идвам да те взема!

Самолетът пристигна късно през нощта - безупречен бял рицар с емблемата на корпорация „Гълфстрийм Аероспейс". С все по-нарастващо нетърпение Райли го проследи как се насочва към частния хангар и как двигателите му постепенно заглъхват. Вратата на самолета се отвори и отвътре се показа държавният секретар на Ватикана - кардинал Мауро Бруньоне.

По сбръчканото му лице се изписаха изненада и състрадание, когато зърна раните и травмите по лицето и ръцете на Райли. Разтвори ръце, прегърна топло агента, а после се отдръпна и прошепна:

- Значи го няма, така ли? Наистина го няма?

Вече знаеше за случилото се. Райли му бе споменал, когато му се обади, но не му бе разказал цялата история.

- Опасявам се, че е така - промърмори агентът.

- Хайде, разкажи ми! - кимна кардиналът, като го покани да се качи на борда.

И докато пилотът се занимаваше със задължителните документи, които щяха да им позволят отново да излетят, Райли разказа на домакина си всичко, което се бе случило през последните няколко дни. Към края на разказа му раменете на кардинала се бяха отпуснали от тежестта на тези разкрития, а по лицето му се бе изписала огромна болка.

Поседяха мълчаливо известно време, после пилотът се появи и съобщи, че след броени минути излитат. Бруньоне не каза нищо. Само кимна.

- Може пък да ги измъкнем оттам - обади се предпазливо Райли. - Надали е чак толкова дълбоко. А после да ги разчетем. Нали знаете, че съвременните технологии правят чудеса!

Бруньоне го погледна и сви рамене. Очевидно и той залагаше на тази вероятност тожова, колкото и самият Райли.

- Но този вариант ви харесва, нали? - изрече агентът. - Така де, няма ги. И вече завинаги. Никакви въпроси. Никакви неудобни разкрития. Никакви главоболия за вас!

Кардиналът замислено въздъхна:

- Ясно е, че бих предпочел те да не стават публично достояние. Никога и за никого. Но лично аз се надявах, че ще се запозная с тях. Отдавна мечтаех да науча истината!

Задържа погледа на Райли за известно време, а после се извърна и се вторачи в мрака навън. Изглеждаше като човек в дълбок траур.

66

На малкото военно летище вече ги очакваше Рич Бърстън - официалният представител на ФБР в Анкара, който бе долетял от столицата на Турция дотук с военен хеликоптер. Докато пътуваха към града, Райли успя да разкаже на началника на Ертугрюл как всъщност беше загинал агентът от Истанбул.

- Искам да знаеш едно! - изрече притеснено Бърстън. - Трябва да влезем и да излезем колкото е възможно по-бързо! Не искам онези момчета да разбират кой си ти! Освен ако не държиш да прекараш следващите няколко дена в полицията, отговаряйки на въпросите им!

Райли го разбираше прекрасно. Самолетът беше паднал в международни води. И беше излетял от гръцки остров. Така че въпросите на кипърските власти се бяха ограничили само до това.

Но тази работа тук бе по-различна. Райли беше директно замесен в събития, довели до смъртта на турски войници, в това число и един старши офицер, уважаван в средите на армията.

- Бих предпочел да разговарям с тях по телефона, от бюрото си на Федерал Плаза - промърмори Райли.

- Напълно те разбирам. Затова сега остави говоренето на мен и гледай да не вземаш инициативата!

Райли обеща, а после се обърна към кардинала. Бруньоне само кимна в знак на съгласие.

В крайна сметка всичко мина относително гладко. Успяха да измъкнат Tec и старицата от ареста без много разправии. Късният час определено помогна, както и фактът, че щабът на жандармерията не се намираше в Кония.

От местната полиция изпратиха хора, които известно време да охраняват старицата и нейния магазин, въпреки че според Райли вече не я грозеше никаква опасност.

Когато пристъпиха навън, бяха посрещнати от бледото сияние на зората. Улиците пустееха. Градът тънеше в обичайната си сутрешна дрямка. Единствените шумове наоколо бяха от тихото жужене на климатиците.

Райли хвана Tec за ръка и я поведе към очакващите ги коли. Тя беше напълно изтощена и отчаяна. Няколкото думи, които бяха успели да си разменят с Райли, буквално я бяха разтърсили. Райли разказа на нея и на старицата, че кодексите са погълнати от морето.