Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Все едно се опитваше да върви срещу тропически порой.

Пое си дълбоко въздух, гмурна се под водата и дръпна зад себе си с едната ръка чувала, а с другата - спасителната чанта.

Излезе от другата страна на вече частично потопения самолет и стъпи върху крилото. Изкатери се в горния му край, който още не беше потопен, отвори чантата и извади спасителната жилетка. Навлече я и я изду, след което прикрепи към нея персоналния локатор и го включи.

После отново се гмурна във водата. Опашката на „Чесната" го последва и минута по-късно също се потопи, оставяйки го да се носи около призрачно белия силует на самолета, изчезващ в мрачните води отдолу.

Райли стискаше горната част на чувала колкото сили имаше, като се стараеше да не допуска вътре вода. Но знаеше, че положението е безнадеждно. Вече виждаше как водата започва да се просмуква между гънките в отвора. Материалът, от който беше направен този чувал, не бе създаден за лесно сгъване. Беше създаден да бъде твърд, за да издържа при всякакви условия в открито море.

С всяка следваща минута в чувала нахлуваше все повече вода. И колкото повече вода навлизаше, толкова по-тежък ставаше. След около половин час, изцедил всеки микрон енергия от тялото си, Райли вече не можеше да го държи над повърхността. Беше станал твърде тежък за сам човек. А и вероятно нямаше повече смисъл да се старае. И без това книгите бяха подгизнали. Бяха завинаги съсипани, а информацията в тях - загубена.

И той пусна чувала, който за няколко секунди се задържа на повърхността, след което бавно потъна.

Райли остана сам, понесъл се безцелно по водата - една безсилна капчица живот насред безмилостното море.

65

Райли усещаше, че ту идва в съзнание, ту го губи. Студената вода, която се плискаше около главата му, се грижеше да буди тялото и мозъка му всеки път, когато те се опитваха да се изключат.

Улови се, че мисли за Tec. Надяваше се, че е в безопасност. Но той я беше предал, като изгуби съкровището от Никея. Опита се да се фокусира именно върху тази мисъл, да я използва като основателна причина, за да остане в съзнание. Ако успееше да запази поне себе си жив, щеше да ѝ спести още един удар, пък и щеше да ѝ разкаже точно какво се е случило с кодексите и така да ѝ спести несигурността, която в противен случай би я глождила до края на дните ѝ.

Накрая не издържа и се отпусна по вълните. Остави се на спасителната жилетка и на личния си локатор да си свършат работата. Носеше се в открито море, останал без сили, очаквайки спасението, което се надяваше най-сетне да дойде.

Четиристотин километра от мястото, където беше Райли, служителят от контролната кула, който следеше движението на „Чесната", след като Щийл се бе обадил за разрешение да снижи, разбра, че нещо не е наред, още в мига, в който забеляза, че самолетът пада под три хиляди и шестстотин метра и бързо ускорява.

След три повиквания, останали без отговор, и по-малко от минута след като забеляза необичайното поведение на машината, служителят активира плана за спешни случаи. Спасителният хеликоптер на британския кралски флот излетя от базата си Акротири в Кипър в същия миг, в който самолетът на Райли докосна водата.

Сигналът от личния локатор на Райли, който указваше позицията му, беше препратен до пилота на хеликоптера, докато се носеше към последното известно място, където бе засечен самолетът. След половин час един спасител вече вдигаше Райли към кабината на хеликоптера.

Откараха го обратно в базата Акротири, където за раните му се погрижиха военните лекари от болницата „Принцеса Мери".

И въпреки че самолетът бе паднал в международни води, на Райли му се наложи да отговаря на десетки въпроси - кой е бил в самолета, какво се е случило и защо се е случило. Британците не си поплюваха с разпитите. А не след дълго се появиха и официални лица от кипърската гражданска авиация, както и от Националната гвардия, които също започнаха да задават всевъзможни въпроси.

Райли отговаряше на въпросите колкото му е възможно по-сдържано, но беше безкрайно уморен и всичко го болеше, поради което усещаше, че търпението му започва да свършва. Обади се в Ню Йорк, свърза се с Апаро и го помоли да му помогне да се измъкне оттук, макар да знаеше, че няма да стане бързо. Американското посолство беше на един час път оттук, в Никозия, а ФБР нямаше официален представител там. И все пак след поредица от обаждания до съответните инстанции се появи американското аташе по отбраната, пое контрола над ситуацията и го измъкна от британската база.