Реймънд Хури - Оръжието на тамплиерите

Някъде зад него се появи иранецът. Постави здравата си ръка под врата на Райли и го блокира, но след няколко движения Райли успя все пак да се изтръгне от южноафриканеца и запрати към него мощен двоен ритник.

- Нали щеше да упояваш копелето? - промърмори пилотът, докато се опитваше да хване отново краката му.

- Няма - изсъска иранецът, без да отпуска захвата си. - Искам го напълно буден. Да почувства всяка изминаваща секунда с ясно съзнание.

Думите му разгневиха още повече Райли и той започна да рита още по-ожесточено по посока на пилота. Позицията му беше неизгодна, за да постигне наистина успешен удар, а и южноафриканецът блокираше всеки негов ритник. Тогава Райли реши да удвои усилията си към иранеца. Все пак той беше по-слабият от двамата. Един успех на този фронт би променил хода на събитията.

Замахна силно с глава назад, подобно на риба, бореща се да се освободи от рибарската мрежа. Известно време Захед поддържаше достатъчно разстояние между себе си и агента, без да пуска врата му. Но не за дълго. Райли долови главата му наблизо и отметна своята колкото можеше по-силно и по-рязко. Тилът му се стовари върху лицето на иранеца. Не знаеше къде точно го е ударил, но усети отслабването на захвата му. Започна да се измъква изпод ръката му. Иранецът възстанови изходната си позиция, но тогава Райли го захапа като бясно куче.

Захед изруга от болка и започна да дърпа ръката си, обаче Райли не я пускаше. Зъбите му се забиваха все по-силно и по-силно. За съжаление концентрирането върху него отклони вниманието му от другия мъж, който се приведе и успя да хване здраво глезените на агента. Междувременно Захед освободи лакътя си и го заби в ухото на агента. Зъбите на Райли се отпуснаха и иранецът отново приклещи врата му.

Жертвата им продължи да се гърчи, но сега вече го бяха хванали здраво. Изтеглиха го покрай кашоните с древните кодекси и го хвърлиха на пътеката между предните седалки. Поставиха го диагонално - краката му бяха до предната дясна седалка, а главата му - на сантиметри от вратата на самолета.

- Ще можеш ли да го удържиш? - попита пилотът.

- Ти си гледай работата - изгъгна иранецът, обкрачил противника си. Натисна със здравата си ръка врата му към земята и допълни: - Държа го.

Щийл остана още малко, за да се увери, че Захед наистина владее положението, а после се отдръпна назад.

- Ще се обадя и ще забавя скоростта - съобщи на Захед. - Трябва ми само една минута.

- Върви!

Свърза се с кулата в Никозия, за да ги уведоми, че е на височина едно две нула, и поиска разрешение да забави до сто възела. Молбата му бе одобрена. С вече достатъчно намалена мощност на двигателите самолетът и без това беше започнал да забавя ход. Щийл промени ъгъла на витлата.

Това беше равносилно на смяна от пета на втора скорост при колите. Шумът в кабината се промени от ниско боботене на силен вой.

Щийл проследи падането на скоростомера до желаното ниво.

Закова се на сто възела. Бяха готови.

- Отвори вратата! - провикна се към Захед. - Когато я отвориш напълно, ще дойда да ти помогна.

Не можеше да напусне пулта, докато и двете части на вратата не се отворят напълно - трябваше да бъде в готовност за евентуални усложнения по време на тази необичайна въздушна маневра.

Извърна се назад и видя, че Захед се обръща и бутва лоста на горната част на вратата.

Отвори я.

Вятърът автоматично я грабна и я отвори напълно. Мощна струя студен въздух нахлу в самолета.

63

Райли усети, че секундите в него изтичат. Имаше чувството, че е погълнал бомба с часовников механизъм. Лицето и дясното му око бяха притиснати в грубия килим. Едва си поемаше въздух.

Не можеше да помръдне. Иранецът го беше приковал здраво върху пода на самолета. Но поне сега беше сам. И ако Райли смяташе да направи нещо, трябваше да го направи сега, преди пилотът да се е завърнал. Завързан толкова добре, той би бил безпомощен срещу двама мъже.

Което означаваше, че трябва да действа веднага.

А после чу как пилотът дава зелена светлина на Захед, почувства как иранецът се надига леко от него, чу прищракването на лоста.

Знаеше, че здравата ръка на иранеца е заета с отварянето на вратата. Знаеше също така, че с ранената си ръка той не би могъл да блокира нито един негов удар.

Сега или никога.

Събра всичките си сили. Концентрира ги там, където му бяха най-необходими. Извърна се рязко, повдигна лявото си рамо и освободи гърба си от иранеца. Сплете пръсти и насочи десния си лакът назад колкото му бе възможно по-силно. Коленете му се свиха и краката му произведоха мощен ритник. В другия край Захед изръмжа от болка. Но така нямаше да може да промени ситуацията. Ако искаше да се спаси, трябваше да намери начин да го извади от равновесие - в буквалния смисъл на думата, поне за две секунди.