Харлан Коубън - Остани

– Тогава питай, хубавецо.

Брум не би трябвало да изпита удоволствие от думите й.

– Казала си на Меган – Каси, – че винаги си знаела къде е. Как?

– О, това си беше чиста лъжа – отвърна Лорейн. – До съвсем скоро нямах представа къде

може да е.

Това го изненада.

– Не разбирам. Как я откри накрая?

– Истината е, че Каси – нека не я наричаме Меган, така я познавам, – Каси бе най-добрата.

Обичах я. Истински. А тя обожаваше живота. Ето за това те не казват нищо, Брум. Чуваш за

наркотици и проституция, за насилие, но това не е всичко. Нали си виждал клубовете, Брум?

За някои момичета това е най-доброто, което могат да получат. Забавно е и е вълнуващо.

Всяка нощ купон, а в мизерния наш живот какво лошо, ако се наслаждаваш?

– И Каси бе едно от тези момичета?

– О, разбира се. Знаех, че този живот ще й липсва. Ето защо дори седемнайсет години по-

късно не се изненадах, когато тя посети клуба. Казала ти е, нали?

– Каза ми – кимна Брум.

– Уж идваше в Атлантик Сити по повод на някаква глупава конференция, но, разбира се,

накрая все се отбиваше в „Ла Крим“.

– И ти я позна?

– Аха. Проследих я на връщане до „Тропикана“. Имам приятели на рецепцията. Та те ми

дадоха истинското й име и адреса й. Отидох до дома й и измислих как да я докарам обратно

тук.

– Престорила си се, че си видяла Стюарт. Изиграла си го така, сякаш той има нещо общо с

Карлтън Флин.

– Точно така. А когато видях реакцията й, разбрах, че и тя не знае какво е станало с трупа

му. А сега, Брум, е твой ред.

Лорейн се приведе напред.

– Разкажи ми за Стюарт Грийн. Той винаги е бил голяма загадка за мен. Кажи ми какво

стана с трупа му.

И той й каза. Разказа й цялата история за Рей Ливайн, който накълцал мъртвеца на

парчета. Лорейн не изпускаше и дума.

– Бедничкият сладък Рей – възкликна тя.

– Което води до още един въпрос – продължи Брум. – Как медалът „Свети Антоний“,

собственост на Флин, се озова в апартамента на Рей Ливайн?

– Аз го поставих там – отговори Лорейн. – Как иначе?

– Как влезе?

– Шегуваш ли се? Рей живееше в едно мазе с тесни прозорци. Отворих единия и подхвърлих

медала на пода. Толкова е просто. Макар че е много странно как Рей е накълцал трупа.

– Какво му е странното?

– Точно обратното на онова, което казах.

– Не разбирам.

– Когато упражнявах насилие, открих, че имам вкус към него. Когато горкият Рей го е

правил, той е открил тъкмо обратното за себе си. Насилието ми даваше жизненост. А него го

е съсипало. Всичко зависи от това как ни е вграден хардуерът, Брум. Той бе твърде мек. Той

не се срути поради факта, че Каси го напусна. Причината беше, че той не можеше да живее с

всичката тази кръв...

Брум искаше да й зададе още въпроси, ала тя каза:

– Достатъчно за днес, сладурче. Имам ангажимент към телевизията.

И Брум го бе разбрал. Да, това бе нейният план.

Скоро щяха да я хванат. Бяха намерили труповете. Бяха разбрали, че е убила съпруга си на

Марди Гра. Бяха се включили и федералните. Беше въпрос на време и на нея не й бе

останало много. Но в мига, в който се предаде, да, роди се звезда.

Случаят с Лорейн се превърна в световна сензация. В началото Брум очакваше тъкмо това.

Серийните убийци са рядко явление. Жените серийни убийци се срещат още по-рядко. Само

това щеше да е достатъчно да привлече вниманието, но като се добави и професионалната й

история – ето ти истинска сензация.

Адвокат на Лорейн бе известният Хестър Кримстийн, специалист по манипулация на

медиите. Внезапно Лорейн престана да бъде убийцата чудовище, както я бяха нарекли

средствата за масова информация, а жертва на домашно насилие, станала по-късно „Ангел

на отмъщението“. Жените и дъщерите на жертвите й излязоха пред обществото и всяка

разказа своята ужасяваща история за насилие, за агонията и страха, придружавали живота