Харлан Коубън - Остани

– Няма да кажа – гласът се бе превърнал в шепот. – Всичко е наред, наистина. А аз излъгах

Роланд за възрастта си. С три години съм по-възрастна от него, но той не знае. Истината е, че

обичаш моя Дейви. Знам го. Ти си добра за него. Не си като онези богати сополанки от града.

Ще пазя тайните ти, миличка. Ще те помоля само за едно.

От очите на Меган се отрони сълза и се затъркаля по лицето й.

– Какво?

– Да ме дариш с внуци. От теб ще стане страхотна майка.

Агнес е знаела, помисли си Меган. През всички тези години, през цялото това време Агнес е

знаела за нейната лъжа. Едва понесе този факт.

– Меган?

– Обещавам.

– Не, не това. – Очите на Агнес блеснаха. Тя погледна към вратата. – Искат да ме

преместят на третия етаж, нали?

– Да. Но щом не искаш да отидеш там, няма да се преместиш.

– Това няма да помогне. – Тя снижи глас. – Той ще ме намери. Дори там. Ще ме намери и ще

ме убие.

– Кой?

Агнес погледна наляво, после надясно. Наведе се по-близо до Меган и срещна погледа й.

– Лошият човек, който идва през нощта.

И тъкмо тогава Меган си спомни за камерата за наблюдение в дигиталния часовник.

– Агнес?

– Да?

– Лошият човек беше ли тук снощи?

– Разбира се. Нали затова те повиках.

Понякога сякаш общуваше с човек телевизор, който непрекъснато сменяше каналите си.

Меган посочи към часовника.

– Помниш ли, когато дойдох при теб вчера?

Агнес се усмихна.

– Камерата за наблюдение!

– Да.

– Значи можеш да го видиш? Можеш да видиш лошия човек?

– Можем да погледнем.

Меган бе нагласила таймера на камерата да работи от девет вечерта до шест сутринта. Тя

не записваше всичко – включваше се от детектор за движение, – така че нямаше да прегледат

материал, дълъг цели девет часа. Меган провери задната част на часовника и видя, че там

проблясва светлинка. Това означаваше, че в дигиталния твърд диск се съдържа нещо.

– Веднага се връщам, Агнес.

Тя побърза надолу по коридора към бюрото. Услужи си с един лаптоп и се върна право в

стаята. Агнес бе още на леглото. Будилникът/камера работеше чрез хардуерен порт. Тя

премести камерата към леглото и го включи в лаптопа. Агнес се приближи.

Появи се иконката на камерата за наблюдение. Меган придвижи курсора върху нея.

– Ако е бил в стаята ти – заяви Меган, – трябва да го видим.

– Какво става тук?

И двете погледнаха към вратата. Миси Малек бе влязла, бе сложила ръце на кръста си и бе

свила устни. Тя бе съзряла цялата сцена – двете жени на леглото, будилникът/камера

включен в лаптопа – и ококори очи.

– Какво е това?

– Камера за наблюдение – отвърна Меган.

– Моля?

– Скрита камера. Вградена е в цифровия будилник.

Лицето на Малек пламна.

– Не можете да го монтирате тук.

– Вече го направих.

– Имаме правила за личното пространство. Когато Агнес пристигна на това място,

съпругът ви, в качеството си на неин настойник, подписа споразумение. Според него...

– Аз не съм го подписвала – забеляза Меган.

– Защото нямате законно право.

– Точно така. А това е стаята на Агнес. Тя пожела да има камера тук, нали, Агнес?

Агнес кимна.

– Да, пожелах.

– Не разбирам – рече Миси Малек – Записвали сте ни?

– Мисля, че да.

– Знаете ли какво нарушение е това?

Меган сви рамене.

– Щом няма какво да криете...

– Разбира се, че нямаме!

– Страхотно – отвърна Меган. – Искате ли да разгледаме материала заедно?

Малек хвърли поглед към Агнес, после отново погледна към Меган.

– Това е някаква грешка.

– В такъв случай грешката е наша – каза Меган.

Образите бяха зърнести, не толкова защото камерата имаше ниска резолюция, а защото бе

нагласена да снима в тъмнината. Първото, което се появи, бе образът на Агнес, седнала на