Джон Лескроарт - Наградата

Тя въздъхна отново, този път малко преувеличено.

— Да, вожде, идвам.

За голямо удоволствие на Хънт следобед Тамара бе получила три обаждания от стари клиенти, които до един сякаш бяха развили амнезия относно последните шест месеца. А може би Хънт бе изкупил вече прегрешенията си и името на фирмата му във вестниците изведнъж бе обявило на юридическия свят, че той отново се завръща в бизнеса. Щом благотворителните организации в града, с техните многобройни връзки, му поверяваха своята работа, значи очевидно името му вече не бе анатемосано и фирмата му не бе презряна.

И трите обаждания бяха от юридически кантори, разположени в сгради, недалеч от офиса на Хънт, така че около 7:30 часа във вторник вечерта той вече вървеше към последната, на „Маркет“ и „Спиър“, и умуваше над една грижа, с която не се бе сблъсквал през последните няколко месеца — наемането на персонал. Само за два часа и половина бе възстановил личните си връзки с някои от най-известните адвокати, които имаха нужда от частни детективи на свое разположение, от някой, който да връчва призовки или да открива и доставя свидетели. Всички, с които бе говорил, изглеждаха искрено въодушевени, че се е завърнал в бизнеса — те дори не си били и помислили, че се е оттеглил, — и всички имаха работа, която естествено не търпеше отлагане. Всичко трябваше да е свършено най-късно до вчера. Кога би могъл да се захване?

Той обаче разполагаше само с Мики, който не притежаваше никакъв друг документ за правоспособност, освен шофьорската си книжка, и с Тамара, която бе на работа едва от два дни. С мисълта, че нещата винаги се изсипват накуп, но в общи линии доволен от това, Хънт се отправи обратно към офиса си, за да се обади тук-таме да види дали няма да може да наеме временно на непълен работен ден няколко човека с нужните разрешителни.

Още щом прекрачи прага, той забеляза лампичката на телефонния секретар да просветва на първа линия, натисна копчето и чу Джул, който му съобщаваше, че в крайна сметка неговият анонимен източник може би ще се нареди на опашката за част от наградата, тъй като в полицейската лаборатория бяха открили косми на Доминик Комо по манивелата, извадена от пресушената лагуна. И какво мисли Хънт за това?

Хънт си помисли първо, че Сесил Ранд ще се радва да види някакви пари, когато всичко свърши и второ, че не е особено изненадващо оръжието на убийството да се намери близо до местопрестъплението, въпреки че скоростта, с която бе извършен лабораторният анализ, бе почти безпрецедентна. Помисли си също така, че нищо от това не бе кой знае колко важно. Нямаше насоки към никой заподозрян, освен ако по манивелата не се откриеха пръстови отпечатъци или други улики, но такива липсваха, иначе Джул щеше да ги спомене.

Хънт мина през вратата зад бюрото на Тамара, включи осветлението, издърпа един стол и седна зад собственото си бюро. Започна да преглежда бележките, които си бе водил при различни срещи и да преценява нуждата от сътрудници през следващите няколко седмици. Докосна мишката, мониторът на компютъра светна и той придърпа класьора с визитките.

Внезапно обаче престана да гледа в монитора и се облегна назад. Някаква едва доловима мисъл се прокрадна в съзнанието му. За минута или малко повече не помръдваше, притиснал в шепа брадичката си.

Най-накрая стана и отново се върна в стаята с рецепцията, право при бюрото на Тамара. Тук, върху жълтите страници на тефтера си, тя бе изписала имената и телефоните на обадилите се за наградата. Почти на върха беше името на Нанси Нешек, която не бе открита нито в работата, нито в дома си цял ден. Точно в пет часа Хънт бе пробвал да й се обади за четвърти последен път, точно преди да излезе за първата си среща, но в офиса й не я бяха чували и вкъщи не вдигаше.

Хънт седна на стола на Тамара и отново набра номера на Нешек. На четвъртото позвъняване телефонният секретар пак се включи. Хънт почака, но после остави кратко съобщение, в което се представяше, разчитайки на слабия шанс тя всъщност да слуша и като чуе кой е, да вдигне. Почака още малко, за да й даде възможност да стигне до телефона, но най-накрая стана ясно, че това няма да стане и той затвори.

И отново поседя неподвижно.

Предната нощ Нешек се бе обадила и бе оставила съобщение за нещо важно и казваше, че той може да я намери в работата или вкъщи на следващия ден. Бе съвсем категорична. В работата или вкъщи. А той не успя да я открие на нито едно от тези места. Разбира се, може нещо да е изскочило. Възможно бе да е направила промени в плановете си в последния момент, но…