Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Известно време и двамата продължиха да се хранят в мълчание. Заведението беше малко и препълнено. Цареше задушевна атмосфера, изпълнена с шумни разговори и весели закачки между масите. В нито едно заведение в центъра на града Даяна не беше виждала хора да се забавляват така.

Масата им се намираше до прозорец, който гледаше към заден двор, буренясал, пълен с купчини черни отпадъци. Светещите прозорци на втория и третия етаж хвърляха тук-там отражения върху олющени тухлени стени. В нощта пролуките на разрушените сгради създаваха впечатлението, че останките са някъде много далеч, а всъщност бяха само на една пряка разстояние.

Вратата на заведението се отвори и Бейба извърна поглед натам. Влезе мъж с дълго, лъскаво лице, черно като нощта. Той ги забеляза веднага и тръгна между масите към тях. Беше облечен в светлобежов костюм с широки ревери, стигащи чак до раменете, и тъмнокафява риза, разкопчана на врата, на който висяха шест или седем реда тънки златни верижки. От едното ъгълче на устата му стърчеше дълга кибритена клечка. Когато се доближи до тях, Даяна забеляза, че там, където държеше клечката, устната му бе леко извита нагоре и не се променяше, независимо от изражението на лицето му.

— К’во става, приятел? — възкликна той и подаде розовата си длан. Бейба плесна своята в нея.

— Здрасти!

Мъжът погледна Даяна.

— К’во правиш тук, чернилке? — той отмести с върха на едната си бота крака на стола, издърпа го и седна. — Отдавна май черната ти душа не е намазвала такова крехко парче месо.

— Смайлър, имаш ли нещо важно да ми казваш? Ако не, изчезвай!

Смайлър му хвърли усмивка от златни зъби.

— Слушай, брат, май си станал много чувствителен.

— К’во, искаш да те пораздрусам ли, човече? — Бейба бе престанал да се храни и докато наблюдаваше мъжа, започна внимателно да бърше пръстите си. — Казвам ти, омитай се от тук.

Смайлър мълчаливо дъвчеше клечката, червеното й връхче подскачаше нагоре–надолу.

— К’во ти става, чернилке? Да не забрави, че бялото месо се дели? Особено първокачествено парче като това, а?

Той сграбчи с мазолестата си ръка китката на Даяна. Тя се опита да я издърпа, ала пръстите му я стискаха като менгеме.

— Махни си ръката, Смайлър.

— Защо? — изхили се мъжът.

Бейба се пресегна и без да сваля поглед, хвана впития му в ръката на Даяна показалец и силно го изви нагоре и назад. Ставата изпращя.

Смайлър изохка и се опита да стане, но Бейба го държеше здраво и той се замята на стола като риба. В ъгълчетата на очите му се появиха сълзи, лицето му се изкриви от болка. Но дори и в този момент противната полуусмивка остана на устните му. Дишането му се учести, тънка струйка пот потече по лявото слепоочие, заобикаляйки пулсиращата вена.

Без да го пуска, Бейба се надвеси над масата и с нисък глас каза:

— Предупредих те, да си обираш крушите, ама нали си глупаво черно магаре — не ме послуша.

— Слушай, брат… — Смайлър блещеше очи, потта вече се лееше от него и мокреше яката на ризата му.

— Единственият начин да се измъкнеш като ми покажеш, че си ме разбрал, ясно?

Смайлър изскърца със зъби.

— Хайде, брат, хайде, успокой се вече. Причиняваш болка на черния човек…

— Пет пари не давам за болката ти, глупако, разбра ли? Като нямаш пипе, ще си плащаш — той почти завря нос в лъсналото от пот лице на Смайлър и, подпирайки лакът в масата, с нова сила изви пръста му. Смайлър изохка тъй силно, че клечката изхвърча от устата му.

— За Бога, брат, умирам от болка, не те лъжа.

— Извини се на дамата, човече.

— Ъ-ъ… ъ-ъ…

Бейба продължи да извива пръста, зъбите му изскърцаха; лицето на другия като че ли съвсем изгуби цвета си.

— Извинете… много…

— Извинете, мадам, се казва. Пред теб седи дама, тъпако. Нещо, което не си способен да оцениш.

Смайлър хвърли отчаян поглед към Даяна.

— Извинете, мадам — и затвори очи от пълно изтощение.

— Бейба — прошепна Даяна, — пусни го вече.

Бейба освободи ръката му; по лицето на Смайлър се изписа огромно облекчение. Той отдръпна ранената си ръка от масата и я приюти в другата длан.

— Като крилце на пиле изпука, нали, Смайлър? — изкикоти се Бейба. — И тъй, говори.

Смайлър го погледна със зачервени очи, поклащайки се леко напред–назад от пулсиращата болка.

— Стоката пристига в три сутринта. На същото място.

— Ти провери ли я?

— Да. Добра е.

Бейба кимна.

— Две хилядарки за всички вас, човече. И вземи си купи някакъв хубав костюм с тия мангизи — той се разсмя. — Твоята изгора ще се зарадва, повече от сигурно е.