Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

Тя имаше неправилно лице, с израз на низвергнат ангел — особено забележително, триъгълно, с широки европейски устни, високи скули и тънък като кама нос.

Великолепна! Това щеше да е първото определение, което би минало през ума на човек, ако не бяха очите й. Черни като въглени, те разваляха цялостния израз; сякаш поставени по погрешка на това лице или може би прекалено малки за него.

Носеше бюстие без презрамки, с банели, които съблазнително повдигаха и показваха част от гърдите й, и черна копринена пола с цепки до ханша от двете страни, за да се вижда лъскавият сатенен колан с жартиери. Наричаха я Тай, но истинското й име беше Таис.

Тя тръгна към двамата, приковала странните си каменни очи в Даяна.

— Чудех се, къде се забави толкова, скъпи — не отмести поглед към Найджъл, макар да говореше на него.

— Нали помниш Даяна? — каза Найджъл. — Приятелка на Крис и Маги.

— И още как — широките й устни се извиха в усмивка, която не блесна в очите. — Защо е дошла? Нали знаеш, че не допускаме…

— Е, хайде сега — той пъхна ръка под мишницата й и опакото на дланта му се притисна в овала на гърдата й. — Даяна е приятелка, Тай. Дошла е чак дотук, а? — и намигна на Даяна. — Цял ден е бачкала и е дошла тук да се позабавлява малко. Ей, ей — той се заклати като в танц, като държеше в прегръдките си Тай.

— Отивам в тоалетната — каза тя и отмести злия си поглед от Даяна към Найджъл. — Ще дойдеш ли с мен? — гласът й беше дълбок и дрезгав. Театралната й подготовка беше очевидна.

Найджъл се ухили:

— Разбира се. Да. Винаги готов — той едва отдели поглед от нейния и се обърна към Даяна: — Ти влез, ако искаш. Крис и момчетата ще се зарадват, като те видят. Ха! Роли е лепнал твоя снимка на калъфа си. Нали, Тай? Ха, ха!

Тя го дръпна и двамата изчезнаха зад леката чупка на коридора.

Вътре студиото бе облицовано в светли дъски, поставени под наклон и лакирани. На места върху тях бяха монтирани светлосини меки трапецовидни акустични панели.

Даяна стоеше на по-ниското с три стъпала ниво в края на апаратната, където бе разположен огромният пулт с циферблати, плъзгачи, бутони — общо шейсет и четири, по един за всяка писта, и множество изходни и входни връзки. Всичко се управляваше с компютър.

Зад преградата от двойно стъкло беше самото студио за записи, пълно с обемисти усилватели с трепкащи по тях рубинени светлини, различни инструменти на оркестъра, дълги, виещи се като змии дебели кабели, стойки за микрофони. В единия ъгъл имаше малка кабинка с прозорче за вокални записи. До задната стена беше разположено голямо концертно пиано, покрито с избелял кафеникав калъф. Двама дългурести асистенти по озвучаването бяха коленичили до кабелните изходи и довършваха подготовката за последните комбинирани записи на албума.

Даяна продължаваше да стои в полумрака до вратата, погълната от мисли за Найджъл. „Адски ме стряска тоя човек“, беше споделила тя с Маги, след като го видя за пръв път. „Глупости!“, засмя се Маги в желанието си да я успокои. „Това е само поза, мила. И трябва да призная, доста сполучлива. Нищо друго. Чак се вдетинява. По моему, той усвои всички тия сатанински измишльотини покрай Тай. Фасадата на сензацията. Повече от сигурна съм, че тъкмо затова са и нейните истории с други жени. Това е подходящ материал за…“ „О, да, би се вдигнал голям шум“, вметна Даяна. „Не и за него. Найджъл има нужда от подобно нещо двайсет и четири часа в денонощието. И Тай, разбира се.“ Маги повдигна рамене: „Все пак, чудя се може ли изобщо да бъде зъл. Крис го познава от толкова отдавна.“

— Ей, Даяна, как си?

През междинната врата, водеща към звукозаписното студио, се появи захилен Роли, тръгна към нея, изкачи стъпалата и я прегърна грубо, но сърдечно. Беше облечен в износени джинси и плътно яке в бяло и синьо. После се отдалечи и отиде да говори с Крис, който се бе навел към Пат, инженера по озвучаването, и двамата разработваха компютърната програма за последното комбиниране на записа. Оттам Роли отново влезе в звукозаписното студио, мина през виещите се по земята кабели и отиде при барабаните си. Взе палката и започна внимателно да изпробва подред звука на всеки барабан и цимбал, като междувременно правеше и настройка, където беше необходимо.

Апаратната също беше на две нива; по-ниското стигаше до контролния пулт, до който имаше удобен диван и ниска масичка. Даяна отиде и седна там. От нишите на тъмнокафявия акустичен таван се процеждаше слаба светлина. Чуваше се острото съскаме на лента, придружено от кратки изблици на звуци, наподобяващи неразбираем детски брътвеж. Съскането спря и в абсолютната тишина изведнъж гръмна музика, толкова силна, че Даяна подскочи. Огромните високоговорители — същите, каквито Крис имаше в дома си, бяха монтирани в двата ъгъла на стаята. Чу се спокойният глас на Крис: