Ерик Лустбадер - Сирените на Холивуд (Книга 1)

— Нямаше ли друг начин?

Берил поклати глава:

— За времето, за което ти говоря, не. Виж, сега има известна разлика: жените сами могат да изберат пътя, по който да тръгнат.

— Така е — засмя се Даяна. — Всеки ден чувам да се говори за свобода, но освен приказки друго няма.

Едрата жена й хвърли одобрителен поглед.

— В теб има нещо много повече, отколкото смята Рубънс. Сега разбирам защо проявява такъв собственически интерес към кариерата ти. Трябва да ти кажа, че според мен ти беше доста добра в „Кралско червено“, но рецензиите… по-точно липсата на рецензии беше скандална. „Парамаунт“ трябваше мен да наеме. Определено не те представиха в нужната светлина. Никак дори. Мисля, че Монти изпусна влака в този случай. Трябваше да ти осигури повече гаранции. Ако аз бях в екипа, „Кралско червено“ щеше да продаде теб, а не ти него.

— Монти направи каквото можа — каза Даяна. — В края на краищата това беше първата ми главна роля.

— О, мила, не бива да разсъждаваш така. Джефри Лесър излезе адски късметлия, че те взе за тази роля. Така е. Цялата тази шумотевица нямаше да представлява нищо без добра, убедителна игра, а ти я постигна — Берил обгърна с ръка рамото на Даяна. — Чух също, че смело си му излизала насреща.

— Е, нали го знаеш Джефри. Обича да сплашва. Той провали Марша Бойд за три дни. Тормози я заради една от сцените… направи й сто и петдесет дубъла… без причина, наистина. Отвратителен невротик. Марша все повече изпадаше в истерия и накрая той я замени. А я харесваше.

— И какво стана, когато опита и с теб? — Берил говореше с тих, съзаклятнически глас. — Не ми приличаш на истеричка.

— Аз не се засягам толкова лесно.

— Браво! — плесна с ръце Берил. — Какъв дух имаш! — после продължи с по-нисък глас и Даяна трябваше да доближи ухо, за да я чуе сред шума около тях. — Ама се опита, нали?

— Да — кимна Даяна, — опита се. Но аз просто му го връщах със същата монета.

— И не те изхвърли? — Берил изглеждаше смаяна.

— О, не — Даяна се разсмя. — Знаеш ли, навреме открих, че Джефри се чувства много по-спокоен, когато държи екипа на разстояние, защото смята, че по този начин се създава напрежение, от което печели актьорската игра.

— Така ли е наистина?

— Кой знае — сви рамене Даяна. — Според мен го прави, защото самият той работи по-добре, когато има такова напрежение. Видях какво се случи между него и Марша и разбрах как трябва да се държа.

— Умница си ти! — Берил прочувствено й стисна ръката.

— За какво си говорите вие двете? — чу се гласът на Рубънс, който се отдели от кръжащите наоколо групи хора и застана между тях.

— О, нищо особено — отвърна Берил и махна с ръка. — Женски приказки — допълни и се отдалечи от тях със смях.

— Какво става? — обърна се той към Даяна. — Отдавна не съм виждал Берил да се смее така.

— Сродна душа — отвърна Даяна. — Мисля, че си допаднахме.

— Много добре — той изглеждаше изключително доволен.

Даяна обходи с поглед тълпата и изведнъж хвана Рубънс под ръка и го притегли към себе си.

— Божичко! — ахна тя. — Към нас май се приближава Тед Кесъл.

— Какво от това?

— Този мръсник! Животът му не е пълен, ако няма кого да чука. Знаеш, че „Кралско червено“ първоначални трябваше да бъде филм на „Уориър Брадърс“.

— Да.

— Е, точно Кесъл им сложи крак в последния момент. И знаеш ли защо? Защото изпълнителката на главната роля трябвало да бъде известно име. Опасявал се, че аз не съм достатъчно известна, което щяло да провали филма.

— Интересно какво е лъгал, за да обясни на шефовете си твоя успех.

Кесъл наистина ги бе забелязал и се упъти към тях. Имаше ниско подстригана бяла коса и лъскава, гладко обръсната розова челюст — само човек, току-що свалил гореща кърпа от лицето си, можеше да изглежда така. Беше облечен в светлокафяви панталони и риза тип сафари; само най-долното копче на ризата беше закопчано, като по този начин имаше възможност да се видят неокосмените му гърди и издутото бирено шкембе.

— Даяна, какво правиш с този пират! — възкликна той засмян, после потупа Рубънс по гърба и се наведе към него: — Това служебна срещичка ли е или за удоволствие? Имате ли нещо против трети човек? — и пак се засмя.

— По малко и от двете — отвърна Рубънс. — С Даяна обсъждахме следващия филм.

— Вече? Че вие дори не сте преполовили този.

— Тед — Рубънс сложи ръка на рамото му, — когато човек постигне такъв успех, трябва да мисли за напред.

Кесъл не спомена нищо за „Кралско червено“, само премести поглед от единия към другия.