Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Попита къде е тоалетната, макар отлично да знаеше, че се намира вдясно, в дъното на помещението.

Вътре усещането бе като на дъното на кладенец. Както светлината, така и звуковете достигаха дотук изкривени. Гротескни, издължени сенки преставаха по стените, като че ли оставени от четката на сюрреалист.

Гласовете на хората, които се хранеха на вътрешните маси, долитаха на моменти до слуха й, а причудливото ехо, възникващо в тясното помещение, се наслагваше отгоре им.

Сутан влезе в кабинката и затвори вратата след себе си. Застина неподвижно, в привидно бездействие. В действителност тя се ослушваше. Накрая долови тихи, предпазливи стъпки.

После в тясната, хладна кабинка настъпи тишина. Непознатият не издаваше нито звук, но тя усещаше присъствието му. С усилие на волята си наложи да се отпусне, гледайки как дръжката на вратата бавно слиза надолу. Тя не беше заключила и сега вратата започна бавно да се отваря.

Сутан се обърна така, че изходът да се намира от дясната й страна, като в същото време вдигна полата си до кръста. Отдолу бе гола.

Старите панти изскърцаха и тя видя свещеника, изправен в сянката на прага. Черните му одежди му придаваха зловещ вид, подобно на огромен гарван.

— Да, мосю? — каза тя.

— Пардон, мадам. — Но за миг той се поколеба. Като привлечени от магнит, очите му се спряха върху покритото с къдрави косми място между бедрата й.

Този миг бе напълно достатъчен на Сутан, за да забие пръсти в слънчевия му сплит. Свещеникът се преви, тя блъсна темето му в рамката на вратата и го дръпна в кабинката.

Но ръката му вече се вдигаше и в нея проблесна лъскавото острие на нож. Тя спокойно допря палец до дясната страна на носа му и натисна. Той изстена от болка, пръстите му се отпуснаха и ножът издрънча върху напуканите плочки на пода.

— Кой си ти? — попита Сутан и натисна отново лицевия му нерв. Очите на свещеника се белнаха. — Защо ме следиш? — Още едно натискане. — Какво търсеше в къщата ми?

Езикът на свещеника се показа навън. Той преглътна, помръдвайки беззвучно устни. Болката заливаше погледа му като река.

— Гор… „Гората от мечове“ — успя да произнесе накрая.

— Какво? — раздруса го Сутан. — Какво каза?

Свещеникът повтори думите си.

— Не ти вярвам — каза тя. За нея „Гората от мечове“ бе само една легенда — оръжие с три остриета, изработено уж с цел да обездвижи Буда. Независимо от това, то бе символ на власт, мощен талисман, вярата в който се поддържаше от последователите на „Муй Пуан“.

„Муй Пуан“ бе апокрифна книга в тхераваданското будистко учение. Докато последното твърдеше, че от трийсет и една плоскости на съществуване четири представляват адове, „Муй Пуан“ проповядваше наличието на цели хиляда ада и дори описваше начини за призоваване на демоните, злите духове и лъже бодхисатвите 19 19 Идеални същества в будистката религия. — Б.пр. , намиращи се в тях.

Много от по-младите кхмери, особено в големите градове, положително не бяха чували за тази книга. Но племената, живеещи на север, в планините на Бирма — Шан, Уа, Лаху и Акха, я познаваха добре. Те споделяха дълбоката вяра на кхмерите в тхераваданския будизъм, а „Муй Пуан“, наричаща се на техния диалект „Та Таун“, бе част от него. Страхът от онова, което пишеше в нея, властваше над целия им живот. Мисълта, че „Prey Dauw“, главният талисман на „Муй Пуан“, действително съществува, бе потресаваща.

В онзи край на света, могъществото на притежателя на „Гората от мечове“ би било безгранично. То би означавало край на непрестанните войни между опиумните вождове от платото Шан и пълно господство над основния запас от опиум на земята, който в момента се контролираше от мнозина. То би дало в ръцете на един-единствен човек практически безпределно богатство и власт.

— Лъжеш! — Сутан откри, че крещи. — „Гората от мечове“ не съществува! Това е измислица, породена от суеверието.

— Аз съм виждал с очите си част от нея. Паднах на колене при вида й. Усетих силата, която струеше от нея, студения пламък, който не изгаря. Нямаше никакво съмнение — това бе ножът от легендата, най-малкото от трите остриета. — Той смръщи лице от нестихващата болка.

— Очакваш да ти повярвам ли?

— А защо не? Трябва да знаеш, че не друг, а самият Тери притежаваше средната част — кинжала, „Вратата към нощта“. Сега той е у теб.

— Долен лъжец! — Сутан стори на свещеника нещо, от което зениците на очите му се скриха под клепките. Той почти се срина върху нея. — А сега — продължи тя и го разтърси бясно, — ми кажи истината.