Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

Тери го предпочиташе, защото бе разположен в източния край на Ница, доста далеч от операта и гъмжащите от туристи улици край нея. Сутан също харесваше това място, откъдето, седнал удобно в прохладата под сенника, човек можеше да наблюдава безделниците, прекарващи утринните си часове в романтична разходка сред цветните сергии на Cours Saleya.

Ставаше късно и купувачите бяха намалели. Много от сергиите вече бяха затворени, а и на другите не бе останало много за продан. Търговците премитаха районите си или просто се облягаха на лакти и бъбреха със съседите, някои пушеха, други посръбваха вино.

Сутан избра това време и това място след внимателно размишление. Късно предната вечер тя се върна от вилата на Мън във Ванс и сега седеше в „Льо Сафари“ пред чаша кампари със сода. Непознатият й преследвач бе търсил нещо в дома й — нещо, останало от Тери. Не го бе намерил, но очевидно му бе необходимо да открие къде или у кого се намира. Затова и продължаваше да я следи.

Тя наблюдаваше през тъмните си очила как цветарите се суетят, приключвайки търговията за деня. Слънцето светеше ярко точно над главите и предметите почти не хвърляха сянка. Беше се спряла именно на този час от деня, защото в късното утро броят на хората по улицата отговаряше най-точно на нейния замисъл. Ако бе дошла по-рано, рискуваше да не забележи преследвача си сред блъсканицата на пазара. А след това, когато минувачите намалееха съвсем, той щеше да стане твърде предпазлив и отново би могъл да убегне от погледа й.

Сутан не се залъгваше относно външността си. Съзнаваше добре, че е не само красива, но и привлекателна — две качества, които не при всички жени вървят ръка за ръка. Имаше златиста кожа и черти, които изглеждаха колкото полинезийски, толкова и азиатски. Дългата й черна коса бе опъната назад на дебела плитка, оставяйки открито широкото й чело. Единственото украшение, което носеше, бе гравиран пръстен от червен нефрит, ценен поради това, че й бе подарък от Тери.

Тя беше необикновено създание и го знаеше. Духът й бе закален в огъня на страданието. Френско-кхмерският й произход бе предопределил нейния характер — тя бе силна по принуда.

Майка й, която бе от Камбоджа, бе имала щастието да се влюби в силата и властта и да се омъжи за французин. Но се бе оказало, че предимствата, които дава женитбата за представител на страната колонизатор, имат и обратна страна. Любовта между родителите на Сутан често имаше горчив привкус, породен от гнева и мъката на майка й при вида на резултатите от френското владичество над родната й страна. В отговор на тези отношения в семейството, духът на Сутан стана непреклонен и твърд, което и породи конфликта, дал отражение върху целия й по-нататъшен живот. Нейният стоманен характер отказваше да се покори на будистките поучения на майка й, изискващи от нея единствено благочестиви постъпки.

Ето с това я бяха дарили родителите й. Войната помежду им, отражение на истинската война от историята, продължаваше да живее в тяхната дъщеря.

Сутан седеше в ресторанта вече десетина минути. За това време през ограниченото пространство, което тя наблюдаваше, бяха преминали около трийсет души, като всеки от тях, се бе задържал в полезрението й най-малко за половин минута. Никой не изглеждаше не на място. Двама млади французи, седнали на маса, от която да могат най-добре да виждат дългите й крака, хвърляха погледи към нея. Сутан се усмихна с разбиране, прикривайки уста зад рамката на очилата си.

Последните продавачи на цветя прибраха сергиите си и се разотидоха. На съседната маса се хранеше шестчленно семейство. Дългият като върлина келнер излезе отвътре да сервира на двамата французи. Когато мина покрай нейната маса, тя си поръча още едно кампари със сода.

Втория път, когато премина покрай ресторанта, католическият свещеник привлече вниманието й. Тя го бе видяла малко по-рано и го бе запомнила, както и всички останали минувачи. Тогава той дойде по Cours Saleya откъм страната на операта и странното бе, че сега отново идваше от същата посока. Това означаваше, че е направил кръг. Може би, за да мине по тази улица още веднъж?

За разлика от преди обаче, сега той се спря под навеса на едно от туристическите павилиончета за пици надолу по улицата. Не си купи нищо, което бе втората му грешка. Вместо това извади голяма носна кърпа и избърса потта от челото си.

Сутан се стараеше да не поглежда към него. Келнерът донесе питието й. Изминаха няколко минути, през които свещеникът не помръдна от мястото си. Тогава тя стана и влезе в ресторанта, където цареше хладен полумрак. На извития махагонов бар имаше купчина пресни плодове.