Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Острието е направено от един-единствен къс нефрит — каза майсторът. — Никога не съм виждал парче с такава големина. Не съм се и опитвал да пресметна стойността му. Освен това, погледнете този рубин. — Той посочи с пръст. — Вдигнете го срещу светлината и ще видите, че притежава особения цвят, известен като гълъбова кръв. Такива има единствено в Бирма. Теглото му е шест карата. Разбирате ли от скъпоценни камъни? Рубин с подобни размери е изключителна рядкост.

— Изглежда знаете доста за този предмет.

— Би трябвало — усмихна се мосю Аспрей. — Брат ви ми беше поръчал да изработя копие.

Значи свещеникът не е излъгал Сутан, помисли си Крис. Дали Тери просто се е опитвал да прекара купувачите си, или е имал нещо повече наум?

— Стойността на кинжала не е парична — каза той, — а духовна.

— Разбирам — кимна майсторът. — В такъв случай брат ви е сторил добре, като го е скрил така старателно.

— И също толкова старателно трябва да се скрие отново. — Крис му върна оръжието. — Ще се погрижите ли за това?

Котката се беше върнала и седеше на перваза. Бе извила гръбнак, сякаш имаше гърбица, и примижаваше под последните лъчи на слънцето. Изведнъж наостри уши, скочи и изчезна. Далечният рев на водопада, който се хвърляше в мрака, за да се разбие след това в скалите, се носеше заедно е полъха на ранния вечерен ветрец.

Пред погледа на Крис сръчните ръце на мосю Аспрей върнаха „Вратата към нощта“ в нейното скривалище и се заловиха да лекуват раната на куклата.

„А праведникът ще се развесели в Господа и ще се уповава Нему; и ще бъдат похвалени всички праведни по сърце.“

Звукът бавно замря, докато ехото наслагваше сянка върху сянка. Широко отворените очи на Сутан гледаха обезумяло, като подгонено животно.

Каещият се силует пред малкия олтар на отсрещната стена се изправи. Той не беше чул шума от битката — псалмът, този сладкогласен хор, бе заглушил всички останали звуци във вътрешността на църквата.

Вече свършил с молитвата си, човекът взе една запалена свещ от свещника и прескочи с три крачки каменния проход. Внезапно се наведе и пъхна пламъка в лицето на Сутан.

— Това не е краят — усмихна се зловещо Мабюс. — Не. За теб това е едва началото.

Сутан изви глава, за да избегне горещината. Тогава той я сграбчи за косата и с рязко дръпване я повлече обратно към плътните сенки около статуята на Богородицата от Бенва.

Светлината бягаше пред него; сенките го следваха, сякаш жадуваха неговото присъствие. Сутан дереше с нокти бузите, носа и челото му. Мабюс я удари силно и тя престана. Той я хвърли зад мраморната статуя и я натика в тясното пространство между нея и стената.

Тя дишаше дълбоко, опитваше се да възвърне поне отчасти физическата сила и душевното си равновесие. Бе убила отново и чувстваше как отвращението от самата себе си пропива цялото й същество. Това усещане я доближаваше до ръба на мрака, където веднъж вече се бе превърнала в нищо, бе желала единствено тишина и край за своите мисли, емоции, за своето съществуване. Намираше се на крачка от онова ужасно, студено място, където острието на ножа се бе плъзнало по вътрешната страна на китката й.

Тясното пространство, в което бе притисната, я принуди да обърне поглед навътре към себе си. Това, което видя, бе същата бездънна черна яма, която я беше накарала да допре стоманата до вените си. Защото не откриваше в себе си нищо, което да си струва да спаси — само една зейнала рана, гнойна и отвратителна.

Времето се сви до едно трепване на окото, до един проблясък върху изпъкналата повърхност на ириса. Над нея се надвесваше лицето на врага, стар като света, непримирим, безжалостен.

За пореден път бе принудена да се бори със себе си, с онова, което бе сторила, и същевременно да се бие за собствения си живот. Чувстваше жестокия натиск, който той оказваше върху нея, непоклатимата му твърдост, която я смазваше.

От полуотворената му уста излизаше смрад, която я задушаваше, Мабюс й нанесе силен удар в рамото и тя изкрещя. Той се опита да й запуши устата с длан, но Сутан се изви встрани.

Тогава той заби пръсти в шията й и очите й се насълзиха от болка. Тя несъзнателно отметна глава назад към него и ръката му покри устните й. Силният му палец се вклини под брадичката й, за да й попречи да използва челюстта и зъбите си.

Гърлото й беше открито и за свой ужас тя видя как лицето му запълва полезрението й, устата му се отваря, зъбите му лъщят като на куче. Започна да се тресе, осъзнавайки, че той се кани да пререже с челюстите си нейните артерии, сухожилия и нерви.