Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

— Може би имате да ми покажете нещо?

Крис извади картичката.

— Пи Ес — каза той.

— Чудесно — кимна с глава мосю Аспрей. — Документът за прехвърляне. Сега вече можем да продължим.

— … тив… ети… ни… ре…

— Merde, не можеш ли да го направиш по-ясно?

— Съжалявам. — Пръстите на техника заиграха по плъзгачите и ключовете на пулта. — Някъде в стаята трябва да има електромагнитен източник. Когато се обърнат в определена посока, към вратата, бих казал, се получава ужасна загуба на звука — около петстотин херца.

— Просто го усили до края — каза Мило, седнал на ръба на стола си. Ставаше дума за отрязъка от разговора между Логрази и неговия неизвестен събеседник и Мило чувстваше как стомахът му се свива в очакване.

— Готово. — Техникът натисна един бутон и от високоговорителите се чу гласът на непознатия мъж:

— … против намесата на трети страни. Вижте вредите, които ни причини Тери Хей. Вече знаем, че от гледна точка на сигурността тази работа вони.

— Опасявам се, че в случая нямаме друг избор — отговори Логрази през съскането на лентата и морето от шумове, породени от безбройните филтри, чрез които техникът бе усилил записа. Звуците, напомнящи дрънчене на прибори върху порцелан, станаха оглушителни и Мило се намръщи. Техникът припряно завъртя копчетата. — … мислите, че можем да се включим в този бизнес просто защото на нас ни се иска. Ние имаме нужда от Мило. Само с помощта на неговата организация и влияние можем да пробием на тази територия. Той я познава по-добре, отколкото ние с вас можем дори да си представим. При това с премахването на Тери Хей ни осигури поле за действие, което доказва неговата ценност. Повярвайте ми, това е единственото разумно решение, с което разполагаме.

— Имам навика никога на никого да не вярвам — отговори гласът. — Ето защо тъкмо сега се прибирам от платото Шан. Когато Стария реши, че трябва да се завърна в светото братство, тъй да се каже, той ми даде ясно да разбера, че очаква от мен изцяло да се посветя на работата. Всъщност, моята собствена теория е, че Тери ви е изнудвал толкова безобразно, че на Стария просто му е дошло до гуша и това е бил основният му мотив да ме убеди да се върна.

— Но без Мило ние няма да имаме достъп до адмирал Джъмбо — настоя Логрази. — „Гората от мечове“ е у него и той сам ми обясни, че с нейна помощ може…

— Франк, вие не ме слушате. Аз бях в Бирма. Срещнах се с адмирал Джъмбо. И резултатът е, че ние сме в играта. В този момент „Белия тигър“ вече разполага с необходимата суровина.

Мило беше извън себе си от ярост. Нима си въобразяваха, че ще могат току-така да го отрежат? С кого си мислеха, че имат работа тия американски копелета, с някой аматьор като Тери Хей? В такъв случай ги очакваше горчива изненада. И какви бяха тези глупости за някаква сделка с адмирал Джъмбо? Мило познаваше положението твърде добре, за да повярва, че някой мафиотски тип може просто ей тъй да се изкачи до лагера и да получи стоката направо от източника, който самият той бе изградил с цената на години упорит труд.

Главата му бучеше. Въпросите без отговор ставаха прекалено много. Мило се стегна и даде знак на техника да пусне записа нататък.

— Господи — промълви Логрази от високоговорителите, — това, което се говори за вас, е вярно. Вие трябва да сте някакъв магьосник.

— Някога наистина ме наричаха така. Но можете да си запазите аплодисментите за друг път. Казвате, че „Гората от мечове“ е у Мило. Искам я; тя ще е възнаграждението ми за започването на операция „Белия тигър“. Вземете я от него. — Ролките на магнетофона спряха да се въртят. Техникът се хилеше доволно.

— Сега ясно ли беше?

— Достатъчно ясно, за да се чуе всяка дума — каза Мило, като се отърси от вцепенението си. Кой беше непознатият мъж? Този въпрос го докарваше до полуда.

Изведнъж усети как стомахът му се преобръща. Нещо, заседнало дълбоко в паметта му, се освободи и започна да се издига към повърхността. Магьосник. „Някога наистина ме наричаха така“, беше казал непознатият.

Преди много години в Индокитай той познаваше един мъж на име Магьосника. Но това не можеше да е същият човек. „Не, помисли си Мило. Изключено е.“ Извади снимките от чекмеджето, вгледа се за пореден път в чертите на холивудската звезда. Лицето на непознатия.

„Магьосникът. Невъзможно, повтаряше си той отново и отново, докато думата се превърна в молитва. Това е невъзможно. Аз не познавам този човек. Това не може да бъде Магьосника.“ Един фалшив катехизис, който се разпадаше пред лицето на ужаса, надигащ се в гърдите му.