Ерик Лустбадер - Френска целувка (Книга 1)

До този момент вече беше преценила обстановката. Сега обмисляше различните възможности, като само за миг се запита къде ли се е намирал Тери, когато са го убили и кръвта му е заляла хладния гранитен под, смесвайки се с тази на Христос.

Тя се обърна и бързо тръгна назад между редовете, докато отново стигна до статуята на Света Богородица от Бенва. От другата страна на пътеката човекът продължаваше да се моли. Сутан се вмъкна зад мраморната фигура.

Влагата на каменната стена проникна през блузата й и тя усети как по гърба й полазва хлад. Мускулите й се свиха. Притисната в тясната пролука, тя допря буза до гладкия мрамор, за да вижда безпрепятствено входа на църквата.

Азиатецът се появи. Беше виетнамец — вече бе сигурна в това, след като видя лицето му. В него нямаше и искрица човешка душа — все едно лице на мъртвец.

Сутан потръпна. Знаеше, че това е лош признак. Страхът й щеше да му даде друг вид сила, с която нямаше да й е лесно да се справи. И тя започна да втвърдява духа си за предстоящото изпитание.

Той стоеше в средата на един от сноповете светлина, сянката му се проточваше през камъните и се плисваше в постамента на Богородицата от Бенва като вълна на черно, надигащо се море.

Докато търсеше, той не се въртеше в различни посоки, както би сторил друг, а стоеше напълно неподвижно. Помръдваше единствено главата му, като на среднощен бухал, избиращ своята жертва.

Устните му с цвят на засъхнала кръв бяха леко разтворени, като че ли вкусваше въздуха, за да усети присъствието й. Очите му, подобно на абаносови фарове, претърсваха вътрешността на църквата и Сутан си представи, че биха могли да пронижат мрамора, зад който се криеше.

„Престани!“, помисли си тя. „Така само усилваш страха си.“ Но истината беше, че тя действително се страхуваше от този човек и от това, което той я принуждаваше да освободи в себе си. Започваше да го мрази, заради това, което трябваше да стори.

Центърът на тежестта й се намираше в долната част на корема, съзнанието й пребиваваше в онази особена празнота между битието и небитието, където нямат достъп мислите за победа или поражение.

Виетнамецът продължаваше да стои в мъглявата светлина, когато тя разгъна тялото си, изскочи от своето укритие и прелетя през мрака на сянката. Приземи се без никакъв звук, но въпреки това Данте я усети. Главата му се завъртя към нея и погледът му я сграбчи както ноктите на хищна птица.

— Защо ме следиш? — попита тя.

— „Вратата към нощта“ ни беше продадена — промълви той с мъртвешки глас. — Тук съм, за да я поискам.

— Платихте ли за нея? Къде са парите?

— Бяхме измамени. Получихме копие без никаква стойност.

— Вие сте го убили. — Впила поглед в лицето му, Сутан бе уверена в това, както в нищо друго през живота си. — Убили сте Тери. Защо?

— Не съм присъствал на сделката — отвърна той в не особено усърден опит да я разубеди. Не че не помнеше предупрежденията на Мило — по-скоро не можеше да повярва, че тя действително е толкова опасна.

Сутан сви рамене и Данте, обезпокоен, се опита да разчете погледа й.

— Няма значение — каза тя със странен, отнесен глас.

„Чуй, Боже, гласа ми, кога ти се моля; запази живота ми от врага, който ме застрашава, укрий ме от заговора на коварните…“

Звуците на Давидовите псалми ги обгърнаха — в църквата се отслужваше вечернята.

— Той е мъртъв.

„… от бунта на злодейците…“

Ръцете й бяха отпуснати. Пустотата я изпълваше изцяло. Тя се приближи до него.

— Това е, което има значение. Не „Вратата към нощта“, нито вашите сделки. Човешкият живот.

— Нямам нищо общо с това — каза той, като се приготвяше. — Вината не е моя.

„… които изостриха езика си като меч; изопнаха лъка си — язвителните думи…“

Тя използва „атеми“ — бързи, точни удари с ръбовете на дланите и върховете на стегнатите пръсти. Целеше се в ребрата, черния дроб и сърцето. Но той беше подготвен и парираше ударите й с мълниеносна бързина, дори когато Сутан увеличи скоростта на атаката си.

Тогава тя улови дясната му китка с лявата си ръка и докато Данте се опитваше да предвиди нейните „атеми“, приложи „айкидо ирими“ — завъртя се надясно, използвайки неговата собствена инерция, за да извие ръката му назад и същевременно му нанесе съкрушителен удар в брадичката с основата на дясната си длан.

Главата на Данте се отметна рязко и виетнамецът почти изгуби съзнание от болка. Спаси го дълбокото му стомашно дишане. Като почерпи енергия от този източник, той с всичка сила ритна Сутан в горната част на бедрото.