Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

Ръсел Слейд извади гланцирана папка. На корицата пишеше „Сладолед“, горният десен ъгъл беше пресечен от алена черта. Това означаваше, че съдържанието на папката е строго секретно и не може да бъде размножавано или изнасяно извън периметъра на „Алеята“ без РД — лично разрешение на директора.

Ръсел прочисти гърлото си и започна:

— Тори, по време на полета вече ти споменах, че нашите противници готвят една изключително опасна операция. Не се шегувах, нито пък преувеличавах… Става въпрос за разпространение на наркотици в глобален мащаб.

— Кокаин?

Ръсел и Бърнард Годуин размениха кратки погледи, после по-младият мъж кимна с глава:

— И да, и не… Нещата станаха достатъчно лоши, когато южноамериканските наркобарони започнаха да подкупват своите правителства, превръщайки ги в съучастници на целия процес — от отглеждането до разпространението на кокаина… Сега обаче сме изправени пред нов, още по-опасен момент, който заплашва пряко националната сигурност на Съединените щати.

Замълча и отпи глътка портокалов сок. А Тори си припомни, че Ръсел Слейд е изключително добър в разговорите, винаги знае кога и по какъв начин да привлича вниманието на събеседниците си.

— Първият обезпокоителен сигнал дойде преди около година — продължи той. — Умря едно хлапе във Вашингтон… Зная, че това не звучи особено убедително, но по време на разследването излязоха наяве някои доста странни, бих казал дори смразяващи обстоятелства. Първо: хлапето беше момиче на около петнадесет години, бяло момиче от добро семейство. Тъжно или не, именно този факт привлече нашето внимание… Ако жертвата беше някое обикновено хлапе от улицата, ние едва ли щяхме да се занимаваме с нея…

Но бащата на това момиче се оказа не само състоятелен, но и доста влиятелен човек, твърдо решен да разкрие загадката на нещастието, което сполетяло семейството му. За тази цел наел опитен специалист — бивш главен съдебен лекар на Ню Йорк, който се пенсионирал преди време и пишел мемоарите си. Умен тип, който знае къде и как да се рови. Когато предал предварителните си заключения на бащата, онзи бил толкова разтревожен, че започнал да звъни на приятелите си в правителството. Вдига се шум, информацията влиза и в нашите компютри. Бях принуден да взема незабавни мерки и изпратих Ариел Соларес да получи лични впечатления от участниците в случая.

Ръсел откачи лист хартия от машинката на папката и го подаде на Тори:

— Това е заключението на съдебния лекар. Няма смисъл да го четеш цялото, аз ще ти го предам в резюме: въпросното петнадесетгодишно момиче не е починало от свръхдоза наркотик (каквото е първоначалното медицинско заключение), а от системна злоупотреба с кокаин.

В стаята се възцари тишина. Тори бе принудена да признае пред себе си, че Ръсел не е забравил как се борави с драматичните паузи.

— Надявам се, че започваш да схващаш пред каква главоблъсканица бяхме изправени. Нима е възможно петнадесетгодишно хлапе да умре от системна злоупотреба с кокаин? Криминалистите са категорични, че за достигането на този фатален етап са нужни поне десет години здраво друсане, при това с тежки наркотици. Нещо невъзможно в нашия случай, нали? Но доказателството въпреки всичко беше пред очите ни!

Пръстите на Ръсел несъзнателно потънаха в джоба на сакото и Тори разбра, че търси цигари. Овладя се почти веднага и отпи нова глътка сок.

— Наетият от бащата патолог се блъска над загадката в продължение на шест седмици — продължи Слейд. — Но той наистина е един изключително умен стар пес и успява да я разреши… Момичето действително е вземало кокаин, но едва в продължение на три месеца… — очите му се заковаха върху лицето на Тори. — За три месеца организмът й се скапва така, сякаш е злоупотребявала с наркотици цели десет години! Как е възможно това? Отговорът дава самият кокаин… На пръв поглед една съвсем нормална дрога, този кокаин показва доста странни свойства, когато е подложен на задълбочен молекулярен анализ. Отначало отклоненията ни се струваха незначителни, но ние си направихме труда да възстановим точния му състав в една от нашите лаборатории. Ефектът върху опитните мишки беше поразителен. Оказа се, че този наркотик е силна отрова, просто и ясно… Естествено той не действа като отрова и не предизвиква бърза смърт. В сравнение с него обикновеният кокаин изглежда като безвредна бучка захар… Защото новата субстанция не само възбужда до крайност човека, който я употребява, но и е изключително прилепчива. Който я опита веднъж, вече не може да се откаже. Една истинска бомба с часовников механизъм, който се задейства максимум след три месеца и организмът е мъртъв…