Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)

— Благодаря, сър — не се сдържа Хоно.

— А? — погледна я за пръв път той. — Какво има?

— На заседанието на Управителния съвет миналата седмица споменах за новата стокова листа на „Тандем“ и предложих нашата диполна технология, която отговаря напълно на техните изисквания…

— Така ли? — разсеяно я погледна Мишита, умът му очевидно вече беше на друго място. — Не си спомням. Вероятно бъркаш, тъй като докладната на Фуджинами по въпроса пристигна току-що… Свършил е отлична работа, със сравнителни анализи и всичко останало. Чака го повишение, ако сделката се осъществи. Ще ми напомниш за това, нали?

— Но…

— Осем и половина — установи Мишита след кратка справка с масивния часовник върху бюрото. — Време е за първото заседание. Надявам се, че си поканила когото трябва…

Хоно мълчаливо напусна кабинета. Фуджинами присъстваше на онова заседание миналата седмица и най-безсрамно беше откраднал идеята й. Сама си е виновна, трябваше да я представи в писмена форма. Тогава Мишита положително щеше да й обърне внимание.

Седна зад бюрото си и бавно разтвори длан. Ключето на Саката влажно проблесна.

Неволно се залови да прави рекапитулация на това, което беше постигнала. Намираше се в сърцето на Токио, най-любимия град на света. Беше секретарка на най-преуспяващия бизнесмен в страната, имаше авторитет сред колеги, приятели и познати. На практика беше извадила голям късмет да бъде служител на „Мишита индъстриз“ точно в годината на най-стремителната експанзия на огромната мултинационална компания.

Имаше чувството, че Кунио Мишита печели изгодни държавни поръчки с лекотата, с която диша. Гъвкав и с пъргав ум, той неизменно усещаше областите, в което правителството има намерение да инвестира, и беше готов да му предложи съответната нова компания. Убедителен пример в тази насока беше създаването на „Мишита Апарел“… Само преди шест месеца Хоно твърдо вярваше, че късметът на боса й ще се прехвърли и върху нея. Но не стана така…

Какво се случи току-що? Влезе в кабинета на Кунио Мишита с твърдото намерение да му предаде странното ключе и да чуе причините за самоубийството на Какуей Саката. Не го стори, сега вече имаше чувството, че едва ли ще го стори и в бъдеще.

Подозираше, че ще трябва да сподели за странния плик в пощенската кутия поне със съпруга си Ейкичи, с шестото си чувство усещаше, че за него трябва да научи и Токузо. Връзките и с Токузо — Токийската градска прокуратура, бяха на лична основа. Просто защото там работеше съпругът й Ейкичи Канзей, длъжността му беше заместник-помощник на главния прокурор. „Затънал съм до гуша в следствени дела за политическа корупция и незаконна злоупотреба със служебното положение“, често й се хвалеше той. Страстно обичаше своята работа, нищо на света не беше по-важно от нея.

Житейската философия на Ейкичи беше проста, но ефикасна. „Всяко нещо има своето време и място“, казваше той и твърдо се придържаше към този принцип. Беше изключително организиран човек, произхождащ от стара и уважавана токийска фамилия. Благодарение на собственото си трудолюбие и широките връзки на баща си беше получил отлично образование, беше си създал нужните контакти и в крайна сметка беше получил престижен пост, за който мнозина му завиждаха.

Майка му се беше опитвала да го глези като дете, но това изобщо не му се отрази. Единственото му желание беше да надмине очакванията на баща си и това го превърна в упорит до фанатизъм студент. Завърши университета с пълно отличие и пожела да бъде самостоятелен. Това не беше чак толкова трудно, тъй като разполагаше с щедра стипендия от дядо си и не беше длъжен да работи, за да си изкарва хляба.

Светът на Ейкичи беше затворен между две граници: власт и пари. Семейството му разполагаше и с двете, може би затова той ги възприемаше като даденост, а не като Божия благословия.

Когато Хоно се запозна с него, тя вече знаеше всичко това. Ейкичи я привлече именно с безупречно подредения си живот и ясно поставените цели. Самата тя беше израсла в общо взето нестабилна семейна среда и идеята да се омъжи за един истински организационен гений й се стори неудържимо привлекателна. Още повече, че отношението на хората към нея се промени рязко в мига, в който обявиха годежа си. Всичко това стана благодарение на авторитета на Ейкичи и тя не можеше да не се съобрази с този факт. Ожениха се преди девет месеца и телефонът й буквално се зачерви от многобройните покани на познати и приятели. Принуди се да монтира телефонен секретар, за да се справи с тях. Това също се дължеше на авторитета на Ейкичи.